Кралицата намести очилата си и започна бързо да прелиства томчето.
— Както ти към боговете, така и боговете към теб — прочете тя.
Естерад мълча дълго и накрая изрече бавно:
— А нещо друго?
Зулейка отново се зае да тормози Книгата.
— Намерих нещо — най-накрая каза тя — в мъдростите на пророка Лобода. Да ти го прочета ли?
— Бъди така добра.
— Пророк Лобода учи: дай милостиня на бедния. Но вместо да му дадеш цялата диня, му дай само половината, иначе бедният може да се побърка от щастие.
— Половин диня — изсумтя Естерад Тисен. — Значи половин милион бизанта? А на теб известно ли ти е, Зулейка, че да имаш половин милион и да нямаш половин милион прави цял милион?
— Не ме остави да довърша. — Зулейка хвърли сърдит поглед към мъжа си над очилата. — По-нататък пророкът казва: още по-добре, ако дадеш на бедния четвърт диня. А най-добре направи така, че друг да му даде диня. Защото, истина ви казвам, винаги ще се намери човек, който да има диня и да е готов да я подари на бедния или от благородство, или от някакви други подбуди.
— Ха! — Кралят на Ковир удари със скиптъра по нощната масичка. — Този твой пророк Лобода наистина е бил голям умник! Вместо да дадеш, се погрижи друг да го направи? Това ми харесва, ето едни наистина мъдри слова! Потърси още нещо в мъдростите на твоя пророк, мила моя Зулейка. Сигурен съм, че ще намериш там още нещо, което да ми позволи, без да понеса загуби, да реша проблема на Редания и армията, която Редания е решила да създаде с моите пари.
Зулейка дълго разлиства Книгата, преди да започне да чете:
— Веднъж един от учениците на пророка Лобода му казал: „Научи ме, учителю, как да постъпя? Един от моите ближни пожела любимото ми куче. Ако му дам любимеца си, сърцето ми ще се пръсне от мъка. Ако не го дам, ще бъда нещастен, защото ще го обидя с отказа ми. Какво да правя?“. „А имаш ли — попитал пророкът — нещо, което да обичаш по-малко от любимото си куче?“ „Имам, учителю — отвърнал ученикът. — Имам един палав котарак, неукротим пакостник. И изобщо не то обичам.“ Тогава пророкът Лобода казал: „Вземи котарака, неукротимия пакостник, и го подари на ближния си. Така самият ти ще изпиташ двойно щастие — ще се отървеш от котарака и ще зарадваш ближния си. Защото ближният не държи точно на определен дар, а просто копнее да получи подарък.“
Естерад мълча известно време, смръщил чело. Накрая попита:
— Зулейка? Това един и същ пророк ли е?
— Вземи котарака, неукротимия пакостник…
— Чух те още първия път! — възкликна кралят, но веднага смекчи тона си: — Прости ми, любима. Работата е там, че въобще не схващам каква е връзката на котарака с…
Той замълча. И дълбоко се замисли.
Осемдесет и пет години по-късно, когато положението се беше променило до такава степен, че за някои неща и хора вече можеше да се говори без страх, заговори Гуискард Вермулен, херцог на Крейден, внук на Естерад Тисен, син на голямата му дъщеря Гаудемунда. По това време херцог Гуискард вече беше старец, но помнеше добре събитията, на които беше станал свидетел. Именно херцог Гуискард разкри откъде се беше взел милионът бизанти, с помощта на които Редания беше екипирала конната си армия за война с Нилфгард. Този милион беше дошъл не от хазната на Ковир, както всички предполагаха, а от богатствата на Новиград. Гуискард издаде тайната, че Естерад Тисен получил новиградските пари заради участието си в създаването на компании за задморска търговия. Парадоксалното е, че тези компании били създадени с активното участие на нилфгардски търговци. От откровенията на престарелия херцог излизаше, че самият Нилфгард — до определена степен — е платил за организирането на противниковата реданска армия.
— Дядо — спомняше си Гуискард Вермулен — говореше нещо за дини и хитро се усмихваше. Казваше, че винаги ще се намери някой, който да даде на бедния, дори и заради изгода. Казваше също, че щом самият Нилфгард спомага за увеличаването на силите и боеспособността на реданската войска, то не може да има претенции към другите за същото.
А след това дядо извика при себе си баща ми, който тогава ръководеше разузнаването, и министъра на вътрешните работи. След като разбраха какви заповеди им предстои да изпълнят, те изпаднаха в паника. Защото ставаше дума за пускането от затвора и връщане от заточение на повече от три хиляди души. И отмяната на домашния арест на повече от сто други.
Не, това не се отнасяше само за бандитите, обичайните престъпници и наемниците. На помилване подлежаха най-вече дисидентите. Сред тях се оказаха и привържениците на сваления крал Рид, и хората на узурпатора Иди, най-преданите им партизани. И то не само онези, които ги поддържаха с думи: повечето бяха в затвора за диверсии, покушения, въоръжени бунтове. Министърът на вътрешните работи беше в шок, татко беше силно обезпокоен.