А дядо се засмя така, сякаш това беше най-добрата шега. А след това каза, помня всяка негова дума: „Най-големият ви пропуск, господа, се състои в това, че вечер не четете Добрата книга. Ако я бяхте чели, щяхте да разберете идеите на своя монарх. А сега ще изпълнявате заповедите, без да ги разбирате. Но не се отчайвайте, вашият монарх знае какво прави. А сега вървете и пуснете всичките ми котараци — неукротими пакостници.“
Точно така каза: котараци — неукротими пакостници. И ставаше въпрос — което тогава на никого не му хрумна — за бъдещите герои, командири, които се покриха с чест и слава. Тези дядови „котараци“ бяха известните по-късно наемници: Адам „Адио“ Панграт, Лоренцо Мола, Хуан „Фронтино“ Гутиерес… и Джулия Абатемарко, която се прочу в Редания като „Сладката ветрогонка“… Вие, младите, това не го помните, но по мое време, когато си играехме на войници, всяко момче искаше да бъде „Адио“ Панграт, а всяко момиче — Джулия „Сладката ветрогонка“… А за дядо всички те бяха „котараци-пакостници“, хе-хе-хе…
— После — фъфлеше Гуискард Вермулен, — дядо ме хвана за ръка и ме изведе на терасата, където баба Зулейка хранеше чайките. Дядо й каза… той й каза…
Старецът бавно и с голямо напрежение се опитваше да си спомни думите, които тогава, осемдесет и пет години по-рано, крал Естерад Тисен беше казал на жена си, кралица Зулейка, на надвисналия над Големия канал балкон на двореца Енсенада.
— … каза — спомни си най-накрая херцогът: — „Знаеш ли, любима ми съпруго, че открих още една велика мъдрост сред многото мъдрости на пророка Лобода? Която ще ми даде още едно предимство при подаряването на котараците пакостници на Редания? Котките, мила ми Зулейка, се връщат у дома. Котките винаги се връщат у дома. И когато моите котки се върнат, когато донесат плячката си, своята заплата, богатствата си… Тогава ще ги обложа с данъци…“
Последният разговор на крал Естерад Тисен с Дийкстра беше на четири очи, дори без присъствието на Зулейка. Наистина, на пода на грамадната стая играеше десетгодишно момче, но никой не му обръщаше внимание, а и то беше толкова заето с оловните си войници, че изобщо не се интересуваше от разговорите на възрастните.
— Това е Гуискард — каза Естерад, кимвайки към момчето. — Моят внук, син на моята Гаудемунда и на онзи нехранимайко, принц Вермулен. Но това момченце, Гуискард, е единствената надежда на Ковир, в случай, че Танкред Тисен се окаже… Ако с Танкред се случи нещо…
Дийкстра беше запознат с проблема на Ковир. И лично с проблема на Естерад. Той знаеше, че с Танкред вече се е случило нещо. Ако младежът въобще имаше някакви данни да стане крал, щеше да бъде много лош крал.
— Твоят проблем — каза Естерад — по принцип вече е решен, можеш да започнеш да обмисляш как най-ефективно да използваш този милион бизанти, който в най-скоро време ще се озове в третогорската хазна.
Той се наведе и скришом грабна един от оловните войници на Гуискард, кавалерист с вдигната сабя.
— Вземи го и хубаво го скрий. Онзи, който ти покаже друг такъв войник, ще бъде моят пратеник. Имай предвид, че дори и да изглежда така, че да не ти се вярва, това ще бъде моят човек, който е запознат с проблемите на нашия милион. Всеки друг ще бъде провокатор и трябва да се отнесеш към него по подобаващ начин.
— Редания — поклони се Дийкстра — няма да забрави това, Ваше Кралско Величество. Лично аз искам да ви изкажа дълбоката си благодарност.
— Не ми изказвай нищо, а дай насам оная хилядарка, с която смяташе да спечелиш благосклонността на моя министър. Какво, да не би благосклонността на краля да не заслужава подкуп?
— И Ваше Кралско Величество ще се принизи…
— Ще се принизи, ще се принизи. Давай парите, Дийкстра. Ако имаш хилядарка и ако нямаш хилядарка…
— … Това прави две хиляди. Знам.
В едно отдалечено крило на двореца Енсенада, в стая със значително по-малки размери, магьосницата Шеала де Танкарвил съсредоточено и сериозно слушаше съобщението на кралица Зулейка.
— Прекрасно — кимна тя. — Прекрасно, Ваше Кралско Величество.
— Направих така, както ме посъветвахте, госпожо Шеала.
— Благодаря. И още веднъж ви уверявам, че интересите ни са общи. За благото на страната. И династията.
Кралица Зулейка се закашля, гласът й леко се измени.