— Благодаря. Но, моля те, зарежи този приповдигнат тон. Повтарям, че не съм участвала в заговора на Танед. Повярвай ми.
— Толкова ли е важно — махна с ръка той — в какво вярвам аз? Би трябвало да започнеш с кралете, с Дийкстра, чиито агенти те търсят по цял свят. С Филипа Ейлхарт и верните на кралете магьосници, от които, както сама призна, си избягала тук, на Скелиге. На тях би трябвало да представиш доказателства…
— Не разполагам с доказателства — прекъсна го тя, опитвайки се да подхване с вилицата си една глава брюкселско зеле, която изненаданият готвач беше сервирал заедно с овнешката пържола. — А дори и да имах, нямаше да ми позволят да ги представя. Не мога да ти го обясня, обвързана съм с клетва. Но въпреки това ми повярвай, Крах. Моля те.
— Казах ти…
— Каза — прекъсна го тя. — Обеща ми помощ. Благодаря. Но все така не вярваш в невинността ми. Повярвай ми.
Крах отблъсна настрана изсмуканите черупки от омара и придърпа към себе си чинията с миди. Рови из нея шумно и продължително, избирайки по-големите, и накрая, избърсвайки ръцете си в покривката на масата, каза:
— Съгласен. Вярвам ти. Или поне ми се иска да ти вярвам. Но няма да ти предоставя убежище или скривалище. Не мога. Обаче можеш да напуснеш Скелиге когато поискаш и да тръгнеш накъдето ти се иска. Съветвам те да побързаш. Ти долетя тук, бих казал, на крилата на магията. Други също могат да те последват. Те също знаят заклинания.
— Не търся убежище или скривалище, ярле. Трябва да спася Цири.
— Цири — повтори замислено той. — Лъвчето… Странно дете беше.
— Беше?
— Ох. — Той отново махна с ръка. — Неправилно се изразих. Беше, защото сега тя вече не е дете. Това имах предвид. Само това. Цирила, Лъвчето от Цинтра… тя прекарваше летата и зимите на Скелиге, Понякога такива бели правеше, хе-хе! Дяволче беше тя, не Лъвче… А, по дяволите, за втори път казах „беше“… Йенефер, от континента до нас достигат разни слухове… Според някои Цири е в Нилфгард…
— Не е в Нилфгард.
— Други твърдят, че момичето е мъртво.
Йенефер мълчеше и хапеше устни.
— Но втория слух го отхвърлям — изрече твърдо ярлът. — Цири е жива. Сигурен съм в това. Нямаше никакви знамения… Жива е!
Йенефер повдигна вежди. Но нищо не попита. Те мълчаха дълго, вслушвайки се в рева на вълните, които се разбиваха в скалите на Ард Скелиг.
— Йенефер — каза най-накрая Крах, — от континента до мен достигнаха и други вести. Известно ми е, че твоят вещер, който след битката на Танед се е скрил в Брокилон, си е тръгнал оттам и възнамерява да се добере до Нилфгард, за да освободи Цири.
— Повтарям, Цири не е в Нилфгард. А какво смята да прави моят вещер, както го нарече ти, не знам. Но той… Крах, за никого не е тайна, че аз… му симпатизирам. Но знам, че той няма да спаси Цири, нищо няма да постигне. Познавам го. Той ще се разхленчи, ще се обърка, ще започне да философства и да оплаква съдбата си. После ще излее гнева си, размахвайки меча си наляво и надясно, убивайки когото му падне. После, за да изкупи стореното, ще извърши нещо благородно, но безсмислено. И в края на краищата ще бъде убит по най-глупав начин, без повод, най-вероятно от удар в гърба…
— Разправят… — бързо вметна Крах, уплашен от зловещо изменилия се, странно вибриращ глас на магьосницата. — Разправят, че Цири му е предопределена. Сам видях тогава, в Цинтра, по време на годежа на Павета…
— Предопределението — прекъсна го рязко Йенефер — може да се интерпретира по различни начини. Множество начини. Впрочем, не искам да си губим времето в отклонения от темата. Повтарям, че не знам какво възнамерява да прави Гералт и смята ли въобще да прави нещо. Смятам лично да се заема с тази работа. По мои си начини. И активно, Крах, активно. Не съм свикнала да седя и да хленча, хванала главата си с ръце. Аз действам!
Ярлът повдигна вежди, но нищо не каза.
— Аз ще действам — повтори магьосницата. — Планът вече е измислен. А ти, Крах, ще ми помогнеш, като изпълниш дадената клетва.
— Готов съм — твърдо заяви Крах. — На всичко. Дракарите чакат в пристанището. Дай заповедите си, Йенефер.
Тя не се сдържа и се засмя.
— Все същият си. Не, Крах, не ми трябват никакви доказателства за смелост и мъжество. Няма нужда да се отправяме към Нилфгард и да се разбиват с брадви ключалките на вратите на Града на златните кули. Трябва ми не толкова ефектна помощ. Но много конкретна… Как си с парите?