Издигнатата на върха на дългата каменна стълба сграда наподобяваше гигантски таралеж — до такава степен беше обрасла с мъх, бръшлян и храсталаци. Йенефер забеляза, че на покрива растат не само храсти, но и малки дръвчета.
— Ето го и храмът — каза Крах. — Гората около него се нарича Хиндар и също е култово място. Оттам берат свещения имел, а на Скелиге, както знаеш, всичко се украсява с имел, от люлките до гробовете. Внимателно, стълбите са хлъзгави… Религията, хе-хе, силно обраства с мъх… Нека те хвана под ръка… Същият парфюм… Йена…
— Крах, моля те. Каквото било — било.
— Извинявай. Да вървим.
Пред храма ги чакаха няколко млади и безмълвни жрици. Ярлът учтиво ги поздрави и пожела да разговаря с Върховната жрица, която нарече Модрон Сигрдрифа. Влязоха в едно помещение във вътрешността на сградата, осветено от лъчи светлина, проникващи през високо разположени витражи. Един от тези лъчи осветяваше олтара.
— Сто морски дяволи! — избъбри Крах ан Крайт. — Съвсем забравих колко е огромен този Брисингамен. От детството си не съм идвал тук… С него могат да се купят всички корабостроителници в Цидарис. Заедно с работниците и продукцията за една година.
Ярлът преувеличаваше. Но не много.
Над огромния мраморен олтар, над изваяните котки и соколи, над каменната чаша за благодарствени приношения, се издигаше статуята на Модрон Фрея, Великата майка, в характерното майчинско превъплъщение — жена със свободно облекло, издаващо нарочно подчертаната бременност. Главата беше наведена, лицето — скрито от воал. Над сложените на гърдите ръце на богинята блещукаше диамант, част от златна огърлица. Диамантът имаше леко синкава окраска. Най-чиста вода. Беше огромен.
На око — около сто и петдесет карата.
— Дори няма да се наложи да го режем — прошепна Йенефер. — Розетката му е точно такава, от каквато се нуждая. Идеалните фасети за отразяване на светлината…
— Значи извадихме късмет.
— Съмнявам се. Сега ще дойде жрицата, а аз, като безбожница, ще бъда нагрубена и изхвърлена оттук.
— Преувеличаваш.
— Ни най-малко.
— Приветствам те в храма на Майката, ярле. Приветствам и теб, уважаема Йенефер от Венгерберг.
Крах ан Крайт се поклони.
— Бъди благословена, почтена майко Сигрдрифа.
Жрицата беше висока, почти колкото Крах, което означаваше с една глава над Йенефер. Имаше светли коси и очи, и продълговато, не особено красиво и не кой знае колко женствено лице.
„Вече съм я виждала някъде — помисли си Йенефер. — Скоро. Къде?“
— На стълбата на Каер Тролд, която води към пристанището — с усмивка й напомни жената. — Когато дракарите излизаха от пролива. Аз стоях над теб, когато оказа помощ на онази бременна жена, без да се притесняваш за роклята от много скъп камлот. Видях това. И повече никога няма да повярвам на приказките за безчувствените и користолюбиви магьоснички.
Йенефер се изкашля и наведе глава в поклон.
— Ти стоиш пред олтара на Майката, Йенефер. Нека милостта й се излее върху теб.
— Почтена, аз… Искам смирено да помоля…
— Замълчи. Ярле, ти сигурно си имаш достатъчно работа. Остави ни сами тук, на Хиндарсфял. Ще успеем да се разберем. Ние сме жени. Не е важно с какво се занимаваме, не е важно кои сме; винаги служим на онази, която е едновременно и Дева, и Майка, и Старица. Падни заедно с мен на колене, Йенефер. Поклони се пред Майката.
— Да сваля Брисингамен от шията на богинята? — повтори Сигрдрифа и в гласа й имаше повече изненада, отколкото праведен гняв. — Не, Йенефер. Това е невъзможно. Работата не е в това, че няма да се осмеля. Дори и да се съглася, Брисингамен не може да бъде свален. Огърлицата няма закопчалки. Тя е споена със статуята.
Йенефер мълча дълго, спокойно изучавайки жрицата.
— Ако знаех това — каза най-накрая студено тя, — веднага щях да отплавам заедно с ярла към Ард Скелиг. Не, не, въобще не смятам за изгубено времето, прекарано в разговори с теб. Но времето ми е ценно. Повярвай ми, изобщо не стига. Признавам, че ме измамиха доброжелателността и сърдечността ти…
— Аз съм доброжелателна — спокойно каза Сигрдрифа. — С цялото си сърце симпатизирам на плановете ти. Познавам Цири, обичам това момиче, съдбата й ме вълнува. Възхищавам се на теб и на решителността, с която се втурваш на помощ на детето. Ще изпълня всяко твое желание. Но не и Брисингамен, Йенефер. Не Брисингамен. Не ме моли за това.
— Сигрдрифа, за да се притека на помощ на Цири, трябва да получа някои сведения. Определена информация. Без нея съм безсилна. Мога да я получа само чрез телекомуникация. За да се свържа от разстояние, трябва да построя един магически артефакт — мегаскоп.