— Казуистични софизми.
— Разбира се — засмя се той. — Самият аз ще го обявя на всеослушание, ако, независимо от всичко се окаже, че Емхир вар Емрейс е принудил девойката да се омъжи за него. Както и в случай, че с помощта на някакви юридически увъртания и формализми лишат Цири от правото й на престола и качат на него някой друг, например безполезния Висегерд. Тогава незабавно ще се отрека от васалната клетва.
— Ами ако — присви очи Йенефер, — въпреки всичко, се окаже, че Цири е… мъртва?
— Жива е — твърдо заяви Крах. — Сигурен съм в това.
— Откъде?
— Няма да повярваш.
— Опитай.
— Кралската кръв на Цинтра — започна Крах, — е свързана по удивителен начин с морето. Когато някоя от жените с тази кръв умре, морето започва да бушува. Тогава хората казват, че Ард Скелиг оплаква дъщерите на Рианон. Защото в такива случаи бурята е толкова зловеща, че идващите от запад вълни проникват през пукнатините и пещерите на източната страна на острова и от скалите неочаквано бликват солени потоци. И целият остров се тресе. Обикновените хорица казват: Ард Скелиг плаче. Пак някой е умрял. Умряла е кръвта на Рианон. Старата кръв.
Йенефер мълчеше.
— И това не е приказка — продължи Крах. — Сам съм го виждал, със собствените си очи. Три пъти. След смъртта на Адалия Гадателката, след смъртта на Каланте… И след смъртта на Павета, майката на Цири.
— Павета — отбеляза Йенефер — загина именно по време на буря, така че е трудно да се говори за…
— Павета — прекъсна я Крах, все още замислен, — не загина по време на буря. Бурята се разбушува след смъртта й — морето, както винаги, реагираше на гибелта на представителка на цинтрийската кралска кръв. Достатъчно дълго съм изучавал това явление. И съм сигурен в своята версия.
— Интересно, каква е точно тя?
— Корабът, на който плаваха Павета и Дуни, изчезна в прочутата падина Седна. Той не беше първият кораб, който изчезва там. Сигурно знаеш това.
— Приказки. Корабите претърпяват корабокрушения, това е нещо напълно естествено…
— На Скелиге — прекъсна я рязко Крах — знаем достатъчно много за корабите и корабоплаването, за да можем да различим естествените катастрофи от неестествените. В падината Седна корабите загиват неестествено. И неслучайно. Това се отнася и за кораба, с който пътуваха Павета и Дуни.
— Няма да споря с теб — въздъхна магьосницата. — А и какво значение има това? Минаха почти петнайсет години оттогава.
— За мен има — стисна зъби ярлът. — Ще разплета тази работа. Въпрос единствено на време е. Ще узная… Ще намеря обяснение. Ще намеря обяснение за всичките тези загадки. Както и за онази по време на цинтрийското клане…
— Каква е тази загадка?
— Когато нилфгардците нахлуха в Цинтра — измърмори той, гледайки през прозореца, — Каланте заповяда тайно да изведат Цири от града. Работата е там, че градът вече гореше. Черните бяха навсякъде, шансовете да се измъкнат от обсадата бяха минимални. Опитваха се да уговорят кралицата да се откаже от рискованото мероприятие. Съветваха я Цири формално да се предаде на нилфгардския предводител и така да спаси себе си и самостоятелността на Цинтра. А на горящите улици тя щеше да загине неизбежно и безсмислено от ръцете на войниците. Но Лъвицата… Знаеш ли какво е отговорила тя, според очевидците?
— Не.
— „По-добре кръвта на момичето да се пролее по калдъръмите на Цинтра, вместо да бъде осквернена.“ Осквернена от какво?
— От брака с император Емхир. Долен нилфгардец. Ярле, късно е вече. Утре на зазоряване започвам… Ще те държа в течение…
— Надявам се. Лека нощ, Йена… Хммм…
— Какво има, Крах?
— Случайно да имаш, хммм, желание…
— Не, ярле. Каквото било, било. Лека нощ.
— Я виж ти! — Крах ан Крайт погледна гостенката си, наклонил глава. — Самата Трис Мериголд. Каква красива рокля. И шубата… Чинчила, нали? Щях да те попитам какво те води на Скелиге… Ако не знаех. Но аз знам.
— Чудесно. — Трис се усмихна съблазнително и оправи красивите си кестеняви коси. — Чудесно е, че знаеш, ярле. Това ще ни спести встъпленията и предварителните пояснения и ще ни позволи да пристъпим към делата.
— Какви дела? — Крах скръсти ръце на гърдите си и погледна студено магьосницата. — За какво е трябвало да има предварителни встъпления, за какви пояснения говориш? Кого представляваш, Трис? По чия заръка си дошла тук? Крал Фолтест, на когото вярно служи, ти се отблагодари с изгнание. Въпреки че не беше виновна за нищо. Прогониха те от Темерия. Чух, че те е взела под крилото си Филипа Ейлхарт, която на този етап фактически управлява Редания заедно с Дийкстра. Изглежда се стараеш да си отработиш правото на убежище. Не се колебаеш да приемеш дори ролята на таен агент, за да следиш бившата си приятелка.