— Бъркаш, ярле.
— Смирено се извинявам. Ако греша. А нима греша?
Те мълчаха дълго, гледайки се недоверчиво. Накрая Трис махна с ръка, изруга и тропна с токче.
— А, дявол да го вземе! Стига сме се баламосвали! Какво значение има кой на кого служи, кой за кого се държи, кой на кого вярва и защо? Йенефер е мъртва. Все още е неизвестно къде и в чия власт се намира Цири… Има ли смисъл да си играем на криеница? Доплавах тук не като шпионин, Крах. Дойдох по собствено желание, като частно лице. Подтиквана от грижата за Цири.
— Всички казват, че ги е грижа за Цири. Върви му на това момиче.
Очите на Трис заблестяха.
— Аз не бих се подигравала. Ако бях на твое място.
— Извинявай.
Те замълчаха, гледайки през прозореца към червеното слънце, залязващо зад гористите върхове на Спикерог.
— Трис Мериголд…
— Слушам те, ярле.
— Каня те на вечеря. А, готвачът каза да те питам дали всички магьоснички се гнусят от добре приготвените морски дарове?
Трис не се гнусеше от морски дарове. Напротив изяде два пъти повече, отколкото възнамеряваше, и сега сериозно се притесняваше за талията си — за онези двайсет и два цала, с които толкова се гордееше. Реши да подпомогне храносмилателния процес с бяло вино, със знаменитото Ест Ест от Тусент. Също като Крах, и тя го пиеше от рог.
— Значи така — каза тя, пресушавайки рога. — Йенефер е дошла тук на деветнайсети август, ефектно стоварвайки се от небето в рибарските мрежи. А ти, като верен васал на Цири, си й предоставил убежище. Помогнал си й при направата на мегаскопа… Разбира се, не знаеш с кого и за какво е разговаряла.
— Не знам — хитро се усмихна Крах. — Разбира се, че не знам. Откъде аз, бедният и прост моряк, ще знам нещо за действията на могъщите магьосници?
Сигрдрифа, жрицата на Модрон Фрея, наведе ниско глава, сякаш въпросът на Крах ан Крайт я е натоварил с хилядафунтов товар.
— Тя ми се довери, ярле — едва чуто промълви жрицата. — Не, не поиска от мен да се закълна, че ще мълча, просто всичко трябваше да бъде запазено в тайна. Повярвай ми, аз не знам…
— Модрон Сигрдрифа — прекъсна я сериозно Крах ан Крайт. — Онова, за което те моля, не е доносничество. И аз, също като теб, симпатизирам на Йенефер, и искам тя да намери и да защити Цири. Освен това съм положил и кръвната клетва Блодгеас. Така че по отношение на Йенефер действията ми се ръководят от грижата за нея. Тя е невероятно горда жена. Не би се унизила да моли някого за нещо, дори и когато поема големи рискове. Затова не изключвам вероятността да се наложи да й отидем на помощ неповикани. Но за това ми е необходима информация.
Сигрдрифа се изкашля и въпреки че лицето й изглеждаше като изрязано от камък, когато заговори, гласът й леко трепереше.
— Тя построи своята машина… Всъщност това не беше никаква машина, там нямаше нито един механизъм, нито една подвижна част, просто две огледала, черна кадифена завеса, сандък, две лещи, четири светилника и Брисингамен, разбира се… Когато изрече заклинанието, светлината от две от лампите падаше…
— Да оставим настрана подробностите. С кого се свърза?
— С няколко души. С магьосници… Ярле, не успях да уловя всичко, но онова, което чух… Сред тях имаше наистина долни хора. Никой не искаше да помага безкористно… Искаха пари… Всички искаха пари…
— Знам — измърмори Крах. — Банката ми съобщи за извършените преводи. Тази моя клетва ще ми струва доста солидна сумичка! Но парите се печелят. Онова, което изгубих заради Йенефер и Цири, ще си го върна от нилфгардските провинции. Продължавай, майко Сигрдрифа.
— Някои откровено ги шантажираше — жрицата наведе глава. — Даваше им да разберат, че разполага с компрометиращи сведения и в случай на отказ да сътрудничат ще разкрие всичко пред света… Ярле… Това е една мъдра и общо взето добра жена… Но в нея няма и следа от морални принципи. Тя е безпощадна. И жестока.
— Всичко това го знам много добре. А подробности за шантажите не искам да знам и теб те съветвам да ги забравиш колкото се може по-скоро. Това са доста опасни знания. С такъв огън не бива да си играят външни хора.
— Знам, ярле. Аз съм длъжна да ти се подчинявам… И вярвам, че твоите цели оправдават средствата. Никой друг няма да узнае нищо от мен. Нито приятели на приятелски разговор, нито врагове по време на разпит.