Кулата на лястовицата

— Добре, Модрон Сигрдрифа. Много добре… За какво се отнасяха въпросите на Йенефер, помниш ли?

— Невинаги и не всичко разбирах, ярле. Те използваха жаргон, който трудно се проумява… Често ставаше дума за някой си Вилгефорц…

— Че как иначе! — Крах скръцна силно със зъби. Жрицата го погледна изплашено.

— Много говореха за елфи и Просветени — продължи тя. — И за магически портали. Стана въпрос дори за падината Седна… Но ми се струва, че най-вече разговаряха за кулите.

— За кулите?

— Да. За двете кули. Кулата на чайката и Кулата на лястовицата.

* * *

— Така си и знаех — каза Трис. — Първото нещо, което Йенефер е направила, е да се сдобие със секретния доклад на комисията „Радклиф“, проучваща събитията на Танед. Не знам какви сведения за тази афера са достигнали дотук, на Скелиге… Чувал ли си за телепорта Кулата на чайката? И за комисията „Радклиф“?

Крах ан Крайт погледна магьосницата с подозрение.

— До нас, на острова — намръщи се той, — не достига нито политика, нито култура. Много сме изостанали.

— Комисията „Радклиф“ — Трис реши, че е по-добре да не обръща внимание нито на тона, нито на изражението му — проучи особено детайлно излизащите от Танед телепортационни следи. Докато е съществувал, разположеният на острова портал, Тор Лара, е осуетявал всякакви опити за телепортационна магия на значително разстояние от себе си. Но както несъмнено знаеш, Кулата на чайката се взриви и се разруши, активизирайки по този начин телепортацията. Повечето участници в събитията на Танед се измъкнаха от острова с помощта на отворили се портали.

— Вярно — усмихна се ярлът. — Например ти, Трис, отлетя направо в Брокилон. С вещера, увиснал на врата ти.

— Виж ти — погледна го в очите Трис. — Политика не достига, култура не достига, но клюките достигали. Ала временно ще оставим това настрана и ще се върнем към комисията „Радклиф“. Тя възнамеряваше да установи точно кой и къде се е телепортирал от Танед. Използваха тъй наречените синопси — магии, способни да възстановят картина от минали събития и да съпоставят засечените телепортационни следи с тяхното направление. И в резултат да ги свържат с конкретни личности, отворили портала. Това им се удаде почти във всички случаи. Освен един. Един телепортал не водеше доникъде. По-точно — водеше в морето. Към падината Седна.

— Някой — досети се ярлът — се е телепортирал на очакващ го на уговореното място кораб. Интересно само защо толкова далеч? И на място с такава лоша слава? Но когато над главата ти виси брадва…

— Именно. Комисията също реши така. И стигна до извода, че самият Вилгефорц, хванал Цири и без изход за бягство, се е възползвал от резервния маршрут — заедно с момичето се е телепортирал при падината Седна, където го е очаквал нилфгардски кораб. Според комисията така може да се обясни фактът, че Цири е била представена пред императорския двор в Лок Грим на десети юли, тоест само десет дни след събитията на Танед.

— Е, да — присви очи ярлът. — Това обяснява много неща. Разбира се, при условие, че комисията не е сбъркала.

— Разбира се. — Магьосницата издържа погледа му и дори си позволи да се усмихне подигравателно. — Всъщност в Лок Грим със същия успех би могла да бъде представена двойничка, а не истинската Цири. И това би могло да обясни много неща. Но не обяснява един друг факт, установен от комисията „Радклиф“. Факт, който е толкова невероятен, че в първия вариант на доклада са го изпуснали като твърде неправдоподобен. Но във втория, строго секретен вариант на доклада, този факт е записан. Като хипотеза.

— Целият съм в слух, Трис.

— Хипотезата на комисията е такава: телепорталът Кулата на чайката се е задействал и през него е минал някой, а енергията на прехода е била толкова силна, че след това телепорталът се е взривил и се е разрушил.

Настана кратко мълчание.

— Йенефер — продължи Трис — е научила онова, което комисията „Радклиф“ първо скри, а после спомена в секретния доклад. Съществува възможност… Мъничка възможност… Цири да е успяла да мине през портала Тор Лара. Да е избягала от Нилфгард и Вилгефорц…

— Тогава къде е тя?

— Аз също бих искала да знам.

* * *

Беше дяволски тъмно, скритата зад мъглите луна въобще не осветяваше околността. Но в сравнение с предишната, тази нощ беше напълно безветрена и благодарение на това не чак толкова студена. Лодката се поклащаше съвсем леко върху набръчканата повърхност на езерото. Миришеше на блато. На гнили листа. И на слуз от змиорки.