Някъде край брега бобър плесна с опашка във водата толкова силно, че и двамата подскочиха. Цири беше сигурна, че Висогота дремеше и бобърът го събуди.
— Продължавай — каза тя и избърса носа си с чиста, все още непокрита със слуз част от ръкава. — Недей да спиш. Щом заспиш и моите очи започват да се затварят, и току-виж течението ни отнесло надалеч и ще се събудим в открито море! Разказвай по-нататък за онези портали!
— Когато си избягала от Танед — започна старецът, — ти си минала през портала Кулата на чайката, Tor Lara. А Джефри Монк, автор на произведението „Магията на Стария народ“, която е магнум опус на знанията за елфическите телепортали, пише, че порталът Tor Lara води към Кулата на лястовицата, Tor Zireael…
— Телепорталът в Танед се задейства по погрешка — прекъсна го Цири. — Може би преди да се повреди, той е водел до някоя си лястовица. Но сега води до пустинята. Това се нарича „хаотичен портал“. Учила съм за него.
— Аз също, представи си — изсумтя старецът. — И помня голяма част от онова, което съм учил. Точно затова твоят разказ ме изненада… Части от него. Точно онези, които се отнасят до телепортацията…
— Не можеш ли да говориш по-ясно?
— Мога, Цири. Мога. Но точно сега настъпи моментът за вадене на мрежата. Сигурно вече е пълна със змиорки. Готова ли си?
— Готова съм. — Цири си плю на ръцете и хвана канджата.
Висогота се вкопчи в стърчащото от водата въже.
— Да дърпаме. Раз, два, три! И в лодката! Дръж ги, Цири, дръж ги! В кошницата, иначе ще избягат!
Вече втора нощ те плаваха с лодката до заблатения разлив на реката, разпъваха мрежите и залагаха върбовите кошове за змиорките, които на пасажи се устремяваха към морето. Връщаха се в колибата много след полунощ, вонящи на слуз от главата до петите, мокри и изтощени като дяволи.
Но не лягаха веднага да спят. Уловът, който беше предназначен за размяна, трябваше да се прехвърли в кошница и да се покрие както трябва — дори едно малко ъгълче да останеше открито, на сутринта в кошницата нямаше да е останала нито една змиорка. След работа Висогота одираше кожата на две или три от най-едрите змиорки, нарязваше ги на тънки резенчета, овалваше ги в брашно и ги пържеше в един огромен тиган. След това сядаха да похапнат и разговаряха.
— Разбираш ли, Цири, през цялото време едно нещо не ми дава покой. Не мога да забравя как веднага след като оздравя, не можахме по никакъв начин да се споразумеем за датата, въпреки че раната на бузата ти беше най-точният от всички календари. Тази рана не би могла да е на повече от десет часа, а ти упорито твърдеше, че са те ранили четири дни по-рано. Въпреки че бях повече от сигурен, че това е най-обикновена грешка, аз не спирах да мисля за това и през цялото време се питах къде са се дянали изгубените четири дни?
— И какво? Къде са се изгубили според теб?
— Не знам.
— Изумително!
Котаракът направи рекордно дълъг скок, уловената в ноктите му мишка тънко изписка. Без да бърза, котаракът й прегриза врата, разкъса я и започна да похапва с апетит. Цири го гледаше равнодушно.
— Телепорталът Кулата на чайката — отново заговори Висогота, — води към Кулата на лястовицата. А Кулата на лястовицата…
Котаракът довърши мишката. Остави си опашката й за десерт.
— Телепорталът Tor Lara — каза Цири, прозявайки се — е повреден и води към пустинята. Вече сто пъти ти го повторих.
— Не става въпрос за това, а че съществува връзка между тези два телепортала. Порталът Tor Lara е бил повреден, съгласен съм с това. Но съществува още един телепортал, Tor Zireael. Ако стигнеш до Кулата на лястовицата, би могла да се телепортираш обратно на остров Танед. Ще се окажеш далеч от грозящата те опасност, извън обсега на враговете ти.
— Ха! Това ще ми свърши работа. Има само един проблем: не знам къде се намира Кулата на лястовицата.
— Може и да се намери решение на този проблем. Знаеш ли, Цири, какво получава човек от университетското образование?
— Не. Какво?
— Умението да работи с различни източници.
— Знаех си, че ще го намеря — заяви гордо Висогота. — Търсих, търсих и… А, дявол да го вземе…
Купчината тежки книги се изсипа от ръцете му, томовете изпопадаха по глинения под, листовете се изсипаха от прогнилите корици и се разпиляха в безпорядък.
— Какво намери? — Цири клекна до него и му помогна да събере разпилените страници.
— Кулата на лястовицата! — Отшелникът прогони котарака, който се беше настанил нахално върху една от страниците. — Tor Zireael. Помогни ми.
— Господи, всичко е потънало в прах! Чак лепне! Висогота? Какво е това? Тук, на картинката? Човек, който виси на дърво?