— Сигурен съм — тихо каза Висогота, — че ако попаднеш в Tor Zireael, тамошният портал също ще се отвори за теб. Дори в руините, сред голите камъни. Вярвам, че ще успееш да го активираш. А той несъмнено ще изпълни заповедта ти. Защото според мен ти, Цири, си от Избраните.
— Косите ти, Трис, са като огнени пламъци на свещ. Очите ти са сини като лазурит. Устните ти са като корал…
— Престани, Крах. Ти какво, напи ли се? Налей ми още вино. И разказвай.
— За какво?
— Не се прави на глупак. За това как Йенефер реши да отплава към падината Седна.
— Как върви, Йенефер? Разкажи ми.
— Не, първо ти ми кажи: кои са тези две жени, които винаги срещам, когато идвам при теб? И които ме гледат така, сякаш съм котешко лайно върху килима?
— Какво те интересува — формално-юридическият или фактическият аспект?
— Втория.
— В такъв случай — това са моите жени.
— Разбирам. Тогава при първия удобен случай им обясни, че онова, което е било между нас, вече го няма. И то отдавна.
— Вече им обясних. Но жените са си жени. Дай да не говорим за това. Разказвай, Йенефер. Интересува ме как върви работата ти.
— Уви. — Магьосницата прехапа устните си. — Едва-едва. А времето лети.
— Лети — кимна ярлът. — И непрекъснато носи изненади. Получих нови вести от континента, сигурно ще те заинтересуват. Източникът е от корпуса на Висегерд. Надявам се, че знаеш кой е Висегерд?
— Генералът от Цинтра?
— Маршал. Командва корпуса на цинтрийските емигранти и доброволци в състава на темерийската армия. Там служат и доста доброволци от островите, затова сведенията, които получавам, са от първа ръка.
— И какво научи?
— Дошла си при нас, на Скелиге, на деветнайсети август, два дни след пълнолуние. В същия ден, по време на битка край Ина, корпусът на Висегерд пленил група бежанци, сред които се оказали Гералт и неговият познат трубадур.
— Лютичето?
— Именно. Висегерд обвинил и двамата в шпионаж, арестувал ги и като че ли възнамерявал да ги екзекутира, но те избягали и му пратили нилфгардците, с които май били в съюз.
— Глупости!
— И аз така мисля. Но според мен вещерът, въпреки това, което си мислиш ти, се опитва да реализира някакъв хитър план. За да спаси Цири, той се е обърнал към Нилфгард…
— Цири не е в Нилфгард. А Гералт не изпълнява никакъв план. Планирането не е от най-силните му страни. Да приключваме с това. Важното е, че сега е двайсет и шести август, а аз, както и преди, знам твърде малко. Твърде малко, за да започна да действам… Макар че…
Тя млъкна, загледана в прозореца, играейки си с прикрепената на черна кадифена лента около врата й обсидианова звезда.
— Макар че? — не издържа Крах ан Крайт.
— Вместо да се присмиваме на Гералт, ще използваме неговите методи.
— Не разбирам.
— Може да пробваме саможертва, ярле. Изглежда, готовността за саможертва дава добри резултати… Дори това да е само благосклонността на богиня, обичаща и ценяща онези, които жертват себе си и страдат в името на правото дело.
— Все още не разбирам — намръщи се ярлът. — Но онова, което казваш, не ми харесва.
— Знам. На мен също. Но и без това отидох твърде далеч… Тигърът вече може да е чул блеенето на козлето…
— От това се страхувах — прошепна Трис. — Точно от това…
— Значи в такъв случай правилно съм разбрал. — Мускулите на скулите на Крах ан Крайт изпъкнаха още повече. — Йенефер знаеше, че или някой подслушва разговорите, които тя водеше с помощта на адската си машина, или някой от събеседниците й подло я е предал…
— А може би и едното, и другото.
— Тя знаеше — скръцна със зъби Крах. — Но продължаваше да работи. Защото това трябваше да изиграе ролята на примамка? Самата тя трябваше да стане примамка? За да провокира враговете си? Преструваше се, че знае повече, отколкото знаеше в действителност. И отплава към падината Седна…
— Отправяйки им покана. Провокирайки ги. Тя е рискувала много, Крах.
— Знам. Тя не искаше да подлага никой от нас на риск. Освен доброволците. Затова помоли да й дам два дракара.
— Двата дракара, за които ме помоли, са готови. „Алкионе“ и „Тамара“. С екипаж, естествено. „Алкионе“ ще бъде командван от Гутлаф, син на Свен, той ме помоли да му окажа тази чест, допаднала си му, Йенефер. „Тамара“ ще е под командването на Аса Тязи — капитан, на който имам абсолютно доверие. А, за малко да забравя. В екипажа на „Тамара“ е и моят син, Халмар Кривоустия.
— Твоят син? На колко години е?
— Деветнайсет!
— Раничко си започнал.