— Кога тръгваш, Йенефер?
— В близките дни. Може би дори утре. Остана ми още една последна телекомуникационна връзка.
Очите на Крах ан Крайт приличаха на очи на ястреб. Пробождаха дълбоко, до дъно.
— А ти, Трис Мериголд, не знаеш ли случайно с кого разговаря за последно Йенефер, преди да разглоби адската машина? В нощта на двайсет и седми срещу двайсет и осми август? С кого? И за какво?
Трис прикри очите си с мигли.
Пречупеният от диаманта лъч светлина обсипа с отблясъци повърхността на огледалото. Йенефер протегна и двете си ръце и произнесе заклинанието. Ослепителният пламък се превърна в кълбяща се мъгла, която бързо започна да се сгъстява. Появи се изображение на стая, чиито стени бяха покрити с ярки тъкани.
Движение в прозореца. И неспокоен глас:
— Кой е? Кой е там?
— Аз съм, Трис.
— Йенефер? Ти? О, богове! Откъде… Къде си?
— Няма значение. Не ме блокирай, изображението е неустойчиво. И махни свещника, че ме заслепява.
— Готово. Разбира се.
Въпреки че вече беше късно, Трис Мериголд не беше по нощница, но не беше и с работен костюм. Беше облечена с рокля. Както винаги закопчана до шията.
— Можем ли да разговаряме свободно?
— Разбира се.
— Сама ли си?
— Да.
— Лъжеш.
— Йенефер…
— Не можеш да ме измамиш, сополанке. Познавам усмивката ти, нагледала съм й се… Така се подсмихваше, когато започна зад гърба ми да спиш с Гералт. Тогава също си слагаше маска на невинност. И сега тя означава същото, каквото и тогава!
Трис се изчерви. До нея в прозореца се появи Филипа Ейлхарт, облечена с тъмносин мъжки елек със сребърна бродерия.
— Браво — каза тя. — Както винаги проницателна, както винаги мъдра. Както винаги непроницаема. Радвам се да те видя жива и здрава, Йенефер. Радвам се, че безумната телепортация от Монтекалво не е завършила трагично.
— Да допуснем, че наистина се радваш — намръщи се Йенефер. — Въпреки че това е доста смело предположение. Но както и да е. Кой ме предаде?
— Нима това е важно? — вдигна рамене Филипа. — От четири дни се свързваш с предатели. С такива, за които продажността и предателството са втора природа. И с такива, които самата ти подтикна към предателство. Един от тях те предаде. Напълно нормално. Не ми казвай, че не си го очаквала.
— Разбира се, че го очаквах — изсъска Йенефер. — И най-доброто доказателство за това е, че се свързах с вас. А не трябваше.
— Не трябваше. Но щом си се свързала, значи ти е било необходимо.
— Браво. Както винаги мъдра, както винаги проницателна. Свързах се с вас, за да потвърдя, че що се отнася до мен, тайната на вашата ложа е на сигурно място. Няма да ви предам.
Филипа я гледаше изпод спуснатите си мигли.
— Ако смяташ — каза най-накрая тя, — че по този начин ще си купиш време, спокойствие и безопасност, значи си сбъркала. Защо се заблуждаваш, Йенефер? Когато избяга от Монтекалво, ти направи избор, застана от едната страна на барикадата. Който не е с ложата, той е против нея. Сега ще се опиташ да ни изпревариш в търсенето на Цири, а мотивите, от които се ръководиш, са противоположни на нашите. Ти действаш против нас. Не искаш да допуснеш да използваме Цири за нашите политически цели. Тогава знай: ние ще направим всичко, за да не успееш да я използваш ти за своите — сантиментални — цели.
— Значи война?
— Състезание — усмихна се злъчно Филипа. — Само състезание, Йенефер.
— Честно и благородно?
— Шегуваш ли се?
— Аха. Ясно. Но въпреки това искам честно и открито да ви представя един проблем. Всъщност се надявам да получа нещо в замяна.
— Давай.
— В близките няколко дни, може би дори още утре, ще се случат събития, чиито последствия не съм в състояние да предвидя. Може да се окаже, че нашето състезание и съперничество изведнъж ще изгуби смисъл. По една проста причина. Няма да има състезатели.
Филипа Ейлхарт присви гримираните си със сини сенки очи.
— Разбирам.
— Тогава се постарайте да възстановите репутацията и доброто ми име. Посмъртно. За да не ме смятат за предателка и съучастница на Вилгефорц. Моля ложата за това. Моля и лично теб.
Филипа мълча известно време.
— Молбата се отхвърля — каза най-накрая тя. — С прискърбие ти съобщавам, че твоето реабилитиране не е в интерес на ложата. Ако умреш, ще си умреш като предателка. Ще бъдеш предателка и престъпничка в очите на Цири, защото така ще ни бъде по-лесно да манипулираме момичето.
— Преди да предприемеш нещо, което да застраши живота ти — изведнъж се обади Трис, — остави ни…
— Завещание?
— Нещо, което да ни позволи… Да продължим… Да тръгнем по твоите стъпки. Да намерим Цири. Та нали преди всичко става въпрос за нейното щастие! За нейния живот. Йенефер, Дийкстра намери… определени следи. Ако Цири е при Вилгефорц, то тя е заплашена от ужасна смърт.