— Замълчи, Трис! — викна Филипа Ейлхарт. — Никакви пазарлъци и преговори…
— Ще ви оставя указания — бавно каза Йенефер. — Информация за това, което съм научила, и какво съм предприела. Ще ви оставя следи, по които ще можете да продължите. Но не даром. Щом не искате да ме реабилитирате в очите на света, тогава вървете по дяволите и вие, и вашият свят. Но поне ме реабилитирайте в очите на вещера.
— Не — почти незабавно отвърна Филипа. — Това също не е в интерес на ложата. И за своя вещер ще си останеш предателка и продажна магьосница. Не е в интерес на ложата той да вдига скандали и да мъти водата, опитвайки се да отмъсти, а ако те презира, няма да иска да отмъщава. Всъщност той може също вече да е мъртъв. Или скоро ще умре.
— Информация — глухо каза Йенефер — в замяна на живота му. Спаси го, Филипа.
— Не, Йенефер.
— Защото това не е в интерес на ложата. — В очите на магьосницата грейнаха виолетови пламъци. — Чу ли, Трис? Ето какво представлява твоята ложа. Ето какъв е истинският й облик, какви са истинските й интереси. Какво ще кажеш? Ти беше наставница на момичето, почти като по-голяма сестра, както сама каза. А Гералт…
— Не се опитвай да изкушиш Трис с романтика — отвърна Филипа с огън в очите. — Ние ще намерим момичето и ще го спасим без твоя помощ. А ако ти провърви, то ще се радваме и ще ти бъдем благодарни, защото ще ни отървеш от задължението, ще ни спестиш много грижи. Ще измъкнеш момичето от ръцете на Вилгефорц, а ние ще я измъкнем от твоите. А Гералт? Кой е този Гералт?
— Чу ли я, Трис?
— Прости ми — отвърна глухо Трис Мериголд. — Прости ми, Йенефер.
— О, не, Трис. Никога.
Трис седеше, забила поглед в пода. Очите на Крах ан Крайт бяха като ястребови.
— На следващия ден след тайната свръзка — изрече бавно ярлът на островите Скелиге, — тази, за която ти, Трис Мериголд, нищо не знаеш, Йенефер отплава от Скелиге, поемайки курс към падината Седна. Когато я попитах защо отива точно там, тя ме погледна в очите и отвърна, че възнамерява да разбере по какво се различават естествените от неестествените катастрофи. Отплава с два дракара, „Тамара“ и „Алкионе“, с екипажи, съставени изключително от доброволци. Това се случи на двайсет и осми август, преди две седмици. Повече не я видях.
— Кога разбра…
— Пет дни по-късно — прекъсна я грубо той. — Три дни след септемврийското новолуние.
Седящият пред ярла капитан Аса Тязи беше неспокоен. Облизваше устни, въртеше се на пейката, чупеше пръстите си така, че ставите му хрущяха.
Червеното слънце, което най-после беше пробило натрупаните облаци, бавно се спускаше зад Спикерог.
— Говори, Аса — заповяда Крах ан Крайт.
Аса Тязи силно се изкашля.
— Движехме се бързо — започна той. — Вятърът беше попътен, не падахме под дванайсет възела. Тогава, на двайсет и девети, видяхме нощната светлина на фара на Пейкс де Мар. Бяхме се отклонили малко на изток, за да не се натъкнем на някой нилфгардец… На разсъмване, в деня преди септемврийското новолуние, навлязохме в района на падината Седна. И тогава магьосницата повика мен и Гутлаф…
— Трябват ми доброволци — каза Йенефер. — Само доброволци. Не повече, отколкото са нужни, за да управляват за кратко време дракара. Не знам колко хора са необходими, не съм запозната. Но ви моля да не оставяте на „Алкионе“ нито един излишен човек. И повтарям — само доброволци. Онова, което смятам да направя, е много опасно. Много по-опасно от морска битка.
— Разбирам — кимна старият сенешал. — И се кандидатирам пръв. Аз, Гутлаф, син на Свен, ви моля да ми окажете тази чест.
Йенефер дълго го гледа в очите.
— Добре — каза тя. — Но всъщност вие ми оказвате чест.
— Аз също се кандидатирах — каза Аса Тязи. — Но Гутлаф не се съгласи. Каза, че някой трябва да командва „Тамара“. Накрая се събраха петнайсет доброволци. Включително и Халмар…
Крах ан Крайт повдигна вежди.
— Колко души са нужни, Гутлаф? — повтори магьосницата. — Колко са необходими? Моля те, преброй ги точно.
Сенешалът размишлява известно време и накрая каза:
— С девет души ще се оправим. Ако не е много продължително… Но тук разполагаме с толкова доброволци, че няма нужда…
— Избери осем от тези петнайсет — рязко го прекъсна тя. — Сам ги подбери. Заповядай на избраните да се качат на „Алкионе“. Другите да останат на „Тамара“. И да, сама ще определя един от онези, които ще останат. Халмар!
— Не, госпожо! Не можеш да ми причиниш това! Аз сам пожелах и ще остана до теб. Искам да бъда…