— Изчезна старият Гутлаф, син на Свен — отново заговори Аса Тязи. — Явно крабовете на дъното на Седна вече са го оглозгали до последната костичка. Безследно изчезна и магьосницата… Ярле, хората започват да говорят… Че всичко това е по нейна вина. Нейното наказание за престъпленията й…
— Глупости!
— Тя загина — промърмори Аса — в падината Седна. На същото място, където някога загинаха Павета и Дуни… Ама че случайност…
— Това не беше случайност, не — убедено отвърна Крах ан Крайт. — Нито тогава, нито сега — не е било случайно.
Десета глава
Болката и мъчението на страдащия произлизат от законите на природата, а за реализирането на целите на природата е необходимо съществуването както на страдащия, така и на онзи, който му причинява страдание и е щастлив от това. Тази истина трябва да премахне угризенията на съвестта от всички тирани и злодеи. Без да са принудени да се сдържат, те трябва да вършат смело всичко, което роди въображението им, тъй като това им подсказва гласът на природата.
Ако природата тайно ни вдъхновява да вършим зло, то явно злото е необходимо.
Грохотът на отварящите се, а след това затварящи се врати на килията събуди по-малката от сестрите Скара. По-голямата седеше до масата и методично изстъргваше кашата, полепнала по дъното на калаената купа.
— Какво стана в съда, Кена?
Йоана Селборн, наричана Кена, безмълвно седна на нара, облегна лакти на коленете си и подпря главата си с ръце.
Младата Скара се прозя, оригна се и гръмко изпусна газове. Разположилият се на противоположния нар Кохут промърмори нещо неразбираемо и се обърна. Той беше обиден на Кена, на сестрите и на целия свят.
По установена традиция в нормалните затвори арестантите се разделяха по пол. Във военните цитадели беше различно. Още император Фергус вар Емрейс, издавайки специален декрет за равноправието на жените в имперската армия, беше заявил, че щом ще има еманципация, нека да е докрай — равноправието трябва да бъде пълно и абсолютно, без никакви изключения или отстъпки за който и да е от половете. Оттогава във всички крепости и цитадели на Империята арестантите и арестантките пребиваваха заедно.
— Е, какво стана? — повтори по-голямата Скара. — Пускат ли те?
— Да, бе! — отвърна с горчивина Кена, без дори да вдига глава от ръцете си. — Ще извадя късмет, ако не ме обесят. По дяволите! Казах цялата истина, нищо не скрих, тоест почти нищо. Когато започнаха да ме разпитват, още отначало тези кучи синове ме изкараха идиотка пред всички, после се оказа, че съм личност, която не заслужава доверие, и престъпен елемент, а накрая се оказа, че съм съучастница в заговор за метеж.
— Метеж? — почеса се по главата голямата Скара, сякаш разбираше за какво става въпрос. — А, щом е метеж, тогава… Дупе да ти е яко, Кена.
— Като че ли не знам.
Малката Скара се протегна, отново се прозя широко и звучно, скочи като леопард от горния нар, с енергичен ритник отблъсна изпречилата й се табуретка на Кохут и се изплю до нея. Кохут изръмжа, но не се осмели да направи нищо повече.
Кохут беше смъртно обиден на Кена. И се страхуваше от сестрите.
Когато три дни по-рано доведоха Кена, твърде скоро се разбра, че макар и по принцип да приемаше еманципацията и равноправието на жените, Кохут имаше собствено мнение по въпроса. Посред нощ той наметна одеяло върху горната половина на тялото на Кена и възнамеряваше да се възползва от долната, което може би щеше да му се удаде, ако изведнъж не беше започнал да вие като върколак и да танцува из килията като ухапан от тарантула. От чиста отмъстителност Кена телепатично го принуди да падне на четири крака и да започне ритмично да си удря главата в обкованата с желязо врата на килията. Когато разтревожените от страшния грохот стражи отвориха вратата, Кохут си блъсна темето в единия от тях, за което веднага получи пет удара с обкована в желязо палка и още толкова ритника. В резултат на това онази нощ Кохут не изпита блаженството, на което се беше надявал. И се разсърди на Кена. Дори не си и помисляше за отмъщение, защото на следващата сутрин в килията попаднаха сестрите Скара и така нежният пол се оказа мнозинство, а както по-късно се изясни, мнението на сестрите за равноправието почти съвпадаше с Кохутовото, но беше напълно противоположно по отношение на предначертаните роли на половете. Младата Скара хвърляше хищнически погледи към мъжа и изричаше недвусмислени закани, а голямата се хилеше, потривайки ръце. В резултат на това Кохут спеше, сграбчил табуретка, която смяташе да използва, ако се наложи, за да защити своята чест. Само че шансовете и перспективите му бяха нищожни — и двете Скара служеха във фронтовите войски и бяха ветеранки от много сражения, така че една табуретка нямаше да ги изплаши; когато решаха да изнасилват, изнасилваха, дори и ако мъжът е въоръжен с бойна брадва. Но Кена беше сигурна, че сестрите просто се шегуват. Е, почти сигурна.