След това всички вкупом се нахвърлиха върху облепения с мляко и брашно шпионин, смъкнаха му шапката-невидимка и го хванаха за ръцете и краката. Обърнаха масата с краката нагоре и завързаха за тях крайниците на пленника. Свалиха му ботушите и партенките, а едната партенка напъхаха в отворената му за вик уста.
За да завърши делото, Дуфиций Крийл цапардоса заловения по ребрата, а останалите с удоволствие наблюдаваха как очите на шпионина се изцъклят.
— Чудесна работа — похвали ги Кукумявката, който през цялото време беше стоял, без да помръдва, със скръстени ръце. — Браво! Поздравявам ви. И най-вече вас, госпожо Селборн.
„Дявол да го вземе — помисли си Кена. — Ако продължава така, наистина може да стана офицер.“
— Господин Бригден — каза студено Стефан Скелен, застанал над разтворените крака на пленника. — Моля, оставете желязото в ъгъла. Господин Ехрад, ако обичате, наглеждайте край къщата да не се навъртат деца.
Той се наведе и погледна пленника в очите.
— Отдавна не си се показвал, Риенс. Вече започвах да си мисля дали не ти се е случило някакво нещастие.
В караулното помещение удари камбаната — сигнал за смяна на вахтата. Сестрите Скара мелодично хъркаха. Кохут примляскваше насън, прегърнал табуретката.
„Преструваше се на смелчага — спомняше си Кена. — Риенс. Магьосникът Риенс, превърнат в прясноизпечена «пирога» и привързан към краката на масата. Преструваше се на смелчага, но никого не можеше да заблуди, най-малко пък мен. Кукумявката ни предупреди, че той е магьосник, затова му разбърках мислите — да не може нито да прави магии, нито да потърси магическа помощ. Като междувременно ги четях. Той блокираше достъпа, но щом надуши дима от въглените в огнището, с които нажежаваха желязото, магическите му защити и блокади се пръснаха по шевовете като стари панталони и аз можех да си чета колкото си искам. Мислите му по нищо не се различаваха от мислите на другите хора, които бях чела в подобни ситуации — хора, които предстои да бъдат изтезавани. Мисли разхвърляни, разпилени, изпълнени със страх и отчаяние. Мисли студени, лигави, мокри и вонящи. Като вътрешностите на труп. И въпреки това, когато измъкнаха партенката от устата му, магьосникът Риенс продължаваше да се прави на смелчага.“
— Е, добре, Скелен! Хванахте ме, печелите! Поздравления! Покланям се пред техниката, професионализма и специализацията! Отлично обучени хора, за завиждане си. А сега те моля да ме освободиш от тази неудобна поза.
Кукумявката си придърпа един стол и седна на него, отпускайки брадичка върху скръстените си върху облегалката ръце. Гледаше пленника си отгоре надолу. И мълчеше.
— Заповядай да ме освободят, Скелен — повтори Риенс. — А после накарай подчинените си да се махнат. Онова, което трябва да ти кажа, е предназначено само за твоите уши.
— Господин Бригден — попита Кукумявката, без да обръща глава, — какъв е цветът на желязото?
— Само още минутка, господин коронер.
— Госпожа Селборн?
— Сега ми е трудно да го чета — сви рамене Кена. — Твърде много го е страх, страхът заглушава всички други мисли. А мисли има предостатъчно! Включително такива, които се опитва да скрие. С магическо покривало. Но за мен това не е проблем, мога…
— Няма да е необходимо. Ще го разпитаме по класическия начин, с нажежено желязо.
— По дяволите! — изкрещя шпионинът. — Скелен! Нали нямаш намерение…
Кукумявката се наведе и изражението на лицето му леко се промени.
— Първо, за теб съм господин Скелен — процеди той през зъби. — Второ, да, точно така, смятам да ти препека ходилата, Риенс. И ще го направя с неописуемо удоволствие. Защото ще гледам на това действие като на възстановяване на историческата справедливост. Мога да се обзаложа, че не ме разбираш.
Риенс мълчеше, затова Скелен продължи:
— Виждаш ли, Риенс, посъветвах Ватие де Ридо да ти препече петите още тогава, преди седем години, когато ти пълзеше в имперското разузнаване, виейки като куче за милост, готов да станеш предател и двоен агент. Повторих съвета си преди четири години, когато лижеше краката на Емхир, посредничейки в контакта му с Вилгефорц. Когато във връзка с преследването на цинтрийката изведнъж израсна от най-обикновен дребен агент под прикритие до едва ли не пръв резидент, се хванах на бас с Ватие, че ако те опекат, ще си кажеш на кого служиш… Не, не се изразих точно. Че ще изброиш всички, на които служиш. И всички, на които изменяш. И му казах, че ще се изненада в колко много точки съвпадат тези два списъка. Какво да се прави, Ватие де Ридо не ме послуша. И сега сигурно съжалява. Но не всичко е загубено. Ще те препека леко, а когато узная всичко, което искам да знам, ще те предам в ръцете на Ватие. А той ще ти съдере кожата, по мъничко, на малки парчета.