— Само я пазете добре. — Бонхарт подаде на Силифант края на веригата. — Като зеницата на окото си.
Кена стоеше настрани. Разбира се, искаше й се да разгледа момичето, за което толкова много се говореше напоследък, но изпитваше странно нежелание да се тика в тълпата, обграждаща Харшейм и Силифант, които водеха загадъчната пленница към стълба на площада.
Всички се опитваха да се приближат, да разгледат девойката, опитваха се дори да я пипнат, блъснат, дръпнат. Тя вървеше с усилие, леко накуцвайки, но държеше главата си високо. „Той я е бил — помисли си Кена, — но не я е пречупил…“
— Значи това е самата Фалка…
— До съвсем скоро е била момиче…
— Момиче! Пфу! Главорезка!
— Казват, че убила шестима мъже на арената в Клармон…
— И колко ли още преди това… Дяволица…
— Вълчица!
— А кобилата, погледнете каква кобила! Расов кон… А там, върху чула на Бонхарт, какъв меч… Ха… Чудо!
— Престанете! — избоботи Дакре Силифант. — Не пипайте! Къде си врете ръцете в чужда собственост? Девойката също не я пипайте, не я щипете и не я нагрубявайте! Покажете малко уважение. Кой знае, може още на разсъмване да я екзекутираме. Нека поне дотогава поживее на спокойствие.
— Щом девойката отива на смърт — озъби му се Киприан Фрип младши, — защо да не й подсладим малко живота? Да я вземем за малко в сеното?
— Да! — промърмори Каберник Турент. — Може и да стане! Хайде да попитаме Кукумявката…
— Казвам ви, не може! — отряза ги Дакре. — Само това ви е в главата, смотаняци! Казах да оставите момичето на мира! Андрес, Стигварт, я застанете до нея. Не сваляйте поглед от нея и не се отделяйте нито на крачка! А онези, които се приближат — бой!
— Добре, де! — каза Фрип. — Щом не, значи не. Хайде, момчета, да отидем при местните, там пекат овен и прасенце. Нали довечера е празник, Равноденствието. Докато господата се съветват, ние можем да се повеселим.
— Да вървим! Деде, донеси някоя манерка от багажа. Да пийнем! Може ли, господин Силифант? Господин Харшейм? Празник е, и без това няма да тръгнем никъде тази нощ.
— Само за пиене и веселба си мислите — намръщи се Силифант. — А кой ще остане тук, за да пази момичето и да тича при господин Стефан, ако стане нещо?
— Аз ще остана — обади се Нератин Цека.
— И аз — подкрепи го Кена.
Дакре Силифант ги изгледа внимателно. Накрая махна примирително с ръка. Фрип и компания им благодариха с хаотичен рев.
— Но внимавайте там, на този празник! — предупреди ги Ола Харшейм. — Не закачайте момичетата, да не ви забоде някой момък вилата в слабините!
— Хе! Идваш ли с нас, Хлое? А ти, Кена? Не размисли ли?
— Не. Ще остана.
— Оставиха ме до стълба, на верига и с вързани ръце. Охраняваха ме двама. А други двама стояха по-настрани и непрекъснато ме наблюдаваха. Висока и интересна жена и мъж с доста женствена външност и движения. Доста странен.
Седящият в средата на стаята котарак се прозя широко от скука, защото измъчваната мишка престана да го забавлява. Висогота мълчеше.
— Бонхарт, Риенс и Скелен Кукумявката продължаваха да се съвещават в къщата. Не знаех за какво. Очаквах най-лошото, но ми беше все едно. Поредната арена? Или просто щяха да ме убият? Беше ми все едно, исках само да свърши по-бързо.
Висогота мълчеше.
Бонхарт въздъхна.
— Не ме гледай като вълк, Скелен — повтори той. — Просто исках да изкарам малко пари. Време ми е да се оттегля, разбираш ли? Заслужен отдих. Да поседя на верандата, да погледам гълъбите. Ти ми даваше сто флорена за Плъхчето и непременно искаше да я получиш мъртва. Това ме озадачи. Запитах се: колко ли струва тази девойка жива? И прецених, че ако я продам или предам, сигурно няма да е толкова ценна, колкото ако я задържа. Старият закон за икономиката и търговията. Цената на стока като нея непрекъснато расте. Може и да се изтъргува…
Кукумявката сбърчи нос, сякаш наблизо нещо засмърдя.
— Откровен си до болка, Бонхарт. Но давай по същество. Към обясненията. Бягаш с девойката из целия Ебинг и изведнъж се появяваш и започваш да ми тълкуваш принципите на икономиката. Обясни какво се случи.
— Че какво има за обяснение — усмихна се противно Риенс. — Просто господин Бонхарт най-накрая е разбрал коя е тази девойка в действителност. И какво струва.