— Затова ли ви трябва толкова?
— На мен ми трябва само плацентата й. Когато я извадя от нея, останалото можете да задържите за себе си. Какво чувам там? Някакво мърморене? Някакви изпълнени с отвращение пъшкания и сумтене? Чии са? На Бонхарт, който ежедневно зверски изтезаваше момичето — и физически, и психически? Или на Стефан Скелен, който по заповед на предатели и заговорници се кани да убие момичето? А?
„Аз ги подслушвах — спомняше си Кена, докато лежеше на нара с подложени под главата ръце. — Стоях зад ъгъла и ги слушах. И космите ми настръхваха. По цялото тяло. Чак тогава разбрах в каква каша съм се забъркала.“
— Да, да — разнесе се от ксеноглоза, — ти предаде своя император, Скелен. Без да се колебаеш, още при първа възможност.
Кукумявката изсумтя пренебрежително.
— Сигурно е голям комплимент да бъда обвинен в предателство от такъв суперпредател като теб, Вилгефорц. Щях да се почувствам поласкан, ако думите ти не воняха на евтина панаирска шега.
— Аз не те обвинявам в предателство, Скелен, а се присмивам на твоята наивност и на неудачното ти предателство. Заради кого измени на своя господар? Заради Ардал аеп Дахи и Де Вет, князе с наранена, болезнена гордост, обидени от това, че императорът е отхвърлил дъщерите им, с намерението да се ожени за цинтрийка. А те са разчитали, че именно от техните родове ще произлезе новата династия, че именно техните родове ще станат първи в империята и бързо ще се издигнат дори над трона. С едно махване на ръката Емхир ги лиши от тези им надежди и тогава те решиха да променят хода на историята. Още не са готови за въоръжено въстание, но пък могат да умъртвят девойката, която Емхир е предпочел пред техните деца. Естествено, не им се иска да цапат собствените си аристократични ръце и си намират наемен убиец, Стефан Скелен, преливащ от амбиции. Как стана точно, Скелен? Няма ли да ни разкажеш?
— Защо? — извика Кукумявката. — И на кого? Ти, както винаги, знаеш всичко, велики магьоснико! Риенс, както винаги, не знае нищо, така и трябва да бъде, а Бонхарт това не го интересува…
— А ти, както вече казах, няма с какво да се похвалиш. Князете те подкупиха с обещания, но ти си достатъчно умен, за да разбереш, че с князете вървите по различни пътища. Днес си им нужен като оръжие за унищожението на цинтрийката, утре ще се отърват от теб, защото ти си парвеню от простолюдието. Обещали са ти длъжността на Ватие де Ридо в новата империя? Та ти сам не го вярваш, Скелен. Ватие им е нужен, защото превратът си е преврат, но тайните служби си остават. С твоите ръце те искат само да убиват, Ватие им е необходим, за да овладеят апарата за държавната сигурност и разузнаването. Освен това Ватие е виконт, а ти си никой.
— Така е — изду устни Кукумявката. — Твърде умен съм, за да не разбера това, следователно сега трябва на свой ред да предам Ардал аеп Дахи и да се присъединя към теб, Вилгефорц? Това ли намекваш? Но аз не съм ветропоказател на кула! Ако поддържам идеята за революция, то е по убеждение и идеология. Необходимо е да се сложи край на самодържавническата тирания, да се наложи конституционна монархия, а след нея — демокрация…
— Какво?!
— Власт на народа. Система, при която ще управлява народът. Всички граждани, независимо от съсловието и богатството, чрез избрани в честни избори най-достойни и най-порядъчни представители…
Риенс се разсмя. Бонхарт се разкикоти диво. Сърдечно, макар и леко врещящо, през ксеноглоза се смееше магьосникът Вилгефорц. Тримата се смяха дълго, докато от очите им не потекоха сълзи.
— Добре — прекъсна веселбата Бонхарт. — Не сме дошли на представление, а да търгуваме. Момичето все още не е част от порядъчните свободни граждани, а ми принадлежи. Но аз мога да я отстъпя. Какво можете да ми предложите, господин магьосник?
— Интересува ли те властта над света?
— Не.
— Значи мога да ти предложа — бавно започна Вилгефорц, — да присъстваш при онова, което се каня да направя с девойката. Можеш да гледаш. Знам, че предпочиташ подобни спектакли пред всички други удоволствия.
В очите на Бонхарт грейна бял пламък. Но той остана спокоен.
— А по-конкретно?
— По-конкретно: готов съм да ти платя двайсет пъти повече. Две хиляди флорена. Помисли, Бонхарт, това е една торба с пари, която сам няма да можеш да вдигнеш, ще ти трябва товарно муле. Парите ще ти стигнат за „заслужената почивка“, веранда, гълъбчета и дори за водка и момичета, ако ги харчиш разумно.