При вида им трима жители на селото, които седяха на стъпалата и лекуваха снощния махмурлук с бира, веднага изчезнаха.
— Добре ще е, ако още е тук — промърмори Кайли. — Замотахме се. Не трябваше да отлагаме, трябваше да дойдем още през нощта…
— Глупости — озъби се Искра. — Ако искаме бардовете да пеят песни за това, не можем да го правим нощем, по тъмно. Хората трябва да видят! Най-добре е сутрин, докато хората още са трезви, нали, Гиселхер?
Гиселхер не отговори. Той вдигна един камък и със замах го запрати във вратата на странноприемницата.
— Излизай, Бонхарт!
— Излизай, Бонхарт! — подеха в хор Плъховете. — Излизай, Бонхарт!
Отвътре се чуха стъпки. Бавни и тежки. Мистле почувства как я побиват тръпки.
Бонхарт застана на вратата.
Плъховете неволно отстъпиха крачка назад, токовете на високите ботуши се опряха в земята, ръцете им хванаха дръжките на мечовете. Ловецът на глави държеше своя меч в ножницата, под мишницата си. По този начин ръцете му бяха свободни; в едната държеше сварено, обелено яйце, а в другата — къшей хляб.
Той бавно се приближи към оградата и погледна Плъховете отвисоко. Стоеше на верандата, пък и самият той беше висок. Огромен, макар и слаб като вейка.
Гледаше ги, местейки безцветните си очи от един на друг. След това отхапа първо част от яйцето, после — залък хляб.
— А къде е Фалка? — попита той неразбираемо. От устните и мустаците му се посипаха парченца жълтък.
— Дий, Келпи! Дий, красавице! Дий, с всички сили!
Враната кобила изцвили гръмко и изпъна шия, носейки се в стремителен галоп. Изпод копитата й пръскаше пясък, макар да изглеждаше, че едва докосват земята.
Бонхарт се протегна лениво, при което кожената му салтамарка изскърца; бавно си сложи ръкавиците от лосева кожа и старателно ги изпъна.
— Така значи? — намръщи се той. — Искате да ме убиете? И защо?
— Да речем заради Мухоморката, за да не се задълбаваме — отговори Кайли.
— И защото ни е забавно — добави Искра.
— И за собственото ни спокойствие — вметна Реф.
— Ааа — изрече бавно Бонхарт. — Ето каква била работата! А ако ви обещая, че ще ви оставя на мира, ще го направите ли и вие?
— Не, проскубано куче, няма да го направим — усмихна се пленително Мистле. — Познаваме те. Знаем, че няма да ни простиш, че ще се мъкнеш подире ни и ще чакаш удобен случай да прободеш някой от нас в гърба. Излез!
— По-спокойно, по-спокойно! — Бонхарт се усмихна зловещо, показвайки зъбите си под прошарените мустаци. — Винаги можем да потанцуваме, няма защо да се горещите. Първо ще ви направя едно предложение, Плъхове. Предлагам ви избор, пък вие ще решите как да постъпите.
— Какво си мърмориш, старче? — извика Кайли, привеждайки се. — Говори по-ясно!
Бонхарт поклати глава и се почеса по бедрото.
— За вас е обявена награда, Плъхове. Не е малка. А трябва да се живее от нещо.
Искра изсъска като дива котка, разтваряйки по котешки очите си. Бонхарт скръсти ръце, премествайки меча при сгъвката на лакътя си.
— Наградата в случай, че сте мъртви, не е малка — каза той. — Но ако сте живи, е още по-голяма. Така че, честно казано, на мен ми е все едно. Нямам нищо лично против вас. Само преди ден си мислех, че ще ви убия просто ей така, за удоволствие и развлечение, но вие дойдохте сами, като ми спестихте време и усилия, и с това ме спечелихте. Така че ще ви дам избор: как искате да ви убия — с добро или с лошо?
Върху челюстите на Кайли заиграха мускули. Мистле се наведе, приготвяйки се за скок. Гиселхер я хвана за рамото.
— Иска да ни вбеси — изсъска той. — Нека да си говори, негодникът.
Бонхарт изсумтя.
— Е? — повтори той. — С добро или с лошо? Аз ви съветвам да е първото. Защото, нали разбирате — това означава доста по-малко болка.
Плъховете като по команда извадиха оръжията си. Гиселхер махна с острието си и застана във фехтовална поза. Мистле се изплю сочно на земята.
— Ела тук, хилаво старче — изрече тя, спокойна на вид. — Ела, мерзавецо. Ще те убием като старо, проскубано псе.
— Явно предпочитате с лошо. — Гледайки някъде над покривите на къщите, Бонхарт бавно извади меча си и хвърли встрани ножницата. Без да бърза, слезе по стъпалата, подрънквайки с шпорите си.
Плъховете бързо се наредиха по ширината на улицата. Кайли отиде най-вляво, почти при стената на винарната. До него застана Искра, изкривила тънките си устни в присъщата за нея страховита усмивка. Мистле, Асе и Реф отидоха вляво, а Гиселхер остана по средата, гледайки ловеца на глави изпод спуснатите си клепачи.
— Е, добре, Плъхове. — Бонхарт се огледа, хвърли поглед към небето, след което вдигна меча си и се изплю върху острието.