Но това беше невъзможно. Никой не би могъл да види това. Колибата беше добре скрита сред тръстиките в блатото. Във вечно покритата с мъгли пустош, в която никой не се осмеляваше да навлезе.
Трета глава
Често са ме питали как се е получило така, че съм започнал да пиша спомените си. Изглежда, мнозина се интересуваха от момента, в който е било поставено началото на мемоарите ми — какъв точно факт, събитие или явление са съпътствали започването на записките, дали нещо ми е дало начален тласък. Първоначално давах най-различни обяснения и често послъгвах, но точно сега предпочитам да кажа истината, тъй като днес, когато косите ми са прошарени и значително оредели, вече знам, че истината е ценно зърно, а лъжата — негодни за нищо плевели.
А истината е следната: онова, което постави началото на всичко и което съм длъжен да опиша най-напред, и от което впоследствие започна да се оформя трудът на живота ми, беше съвсем случайното намиране на лист хартия и парче черен молив сред предметите, които заедно с приятелите ми взехме назаем от лирийските военни обози. Това се случи…
… това се случи пет дни след септемврийското новолуние, точно на трийсетия ден от нашия поход, броено от момента, в който напуснахме Брокилон, и на шестия ден след Битката за Моста.
Сега, скъпи мои бъдещи читатели, ще се върна за малко назад във времето и ще опиша събитията, които се случиха непосредствено след славната и довела до множество последствия Битка за Моста. Но първо смятам да просветя онези, според мен многобройни читатели, които не знаят нищо за Битката за Моста — или поради други интереси, или поради пълното си невежество. Обяснявам: тази битка се проведе в последния ден на август в Годината на Голямата война в Ангрен, на моста, свързващ двата бряга на река Яруга в района на селището Червената биндуга. Страните в този въоръжен конфликт бяха: армията на Нилфгард, лирийският корпус под командването на кралица Меве и ние, нашият смел отряд — аз, долуподписаният, както и вещерът Гералт, вампирът Емиел Регис Рохелек Терзиеф-Годфрой, стрелкинята Милва и Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах, нилфгардец, който с упоритост, която би могъл да използва за много по-добри цели, не спираше да твърди, че въобще не е нилфгардец.
Ти, читателю, може би недоумяваш откъде се е взела в Ангрен кралица Меве, за която се носеха слухове, че заедно с цялата си армия е загинала по време на юлското нилфгардско нахлуване в Лирия, Ривия и Аедирн, довело до пълното завладяване на тези страни и окупацията им от имперските войски. Но Меве не беше загинала в боя, както предполагаха всички, нито беше попаднала в нилфгардски плен. След като събрала под знамената си голям конен отряд от оцелелите лирийски войници, както и наемници и обикновени бандити, доблестната Меве започнала партизанска война срещу нилфгардците. А дивият Ангрен е идеалното място за такава война, защото там можеш и да нападаш от засада, и да се притаиш в храсталака, тъй като в ангренските гори има достатъчно храсти. Честно казано, в тези краища няма нищо друго, освен гъсти храсталаци. Което трябва да се отбележи.
Отрядът на Меве — който по онова време се наричаше Войската на Бялата кралица — бързо набра сили и такава смелост, че успя безстрашно да премине на левия бряг на Яруга, за да може там, в дълбокия тил на противника, да си броди и вилнее на воля.
А сега да се върнем към нашия разказ, тоест към Битката за Моста. Тактическата ситуация изглеждаше по следния начин: след като бяха създали суматоха на левия бряг на Яруга, партизаните на кралица Меве искаха да се върнат на другия бряг, но се натъкнаха на нилфгардци, вилнели на десния бряг на реката, които, от своя страна, искаха да се върнат на левия бряг. А ние се натъкнахме на гореспоменатите отряди от централна позиция, тоест от средата на река Яруга, където бяхме обкръжени от двете страни — и отляво, и отдясно — от някакви въоръжени хора. Тъй като нямахме възможност за бягство, ние станахме герои и се покрихме с неувяхваща слава. Битката между другото, беше спечелена от лирийците, защото те успяха да изпълнят замисъла си, тоест да се измъкнат на десния бряг на реката. Нилфгардците избягаха в неизвестна посока и по този начин изгубиха битката. Давам си сметка, че това звучи малко объркано, и няма да пропусна да се консултирам с някой военен теоретик преди публикацията на труда ми. Но веднага ще се позова на Кахир аеп Кеалах, който е единственият войник в нашата група. Кахир твърди, че множество военни доктрини допускат постигането на победа чрез своевременно отстъпление от бойното поле.