Участието на нашия отряд в битката несъмнено е похвално, но имаше и лоши последствия. С Милва, която беше в особено състояние, се случи трагично произшествие — тя пометна. На останалите ни провървя, тъй като никой от нас не пострада сериозно. Но за това не получихме нито награда, нито дори благодарност, с изключение на вещера Гералт. Защото той, въпреки многократните си — и очевидно погрешни — заявления за своята незаинтересованост и въпреки нееднократно декларирания неутралитет, демонстрира в битката плам и изключителна ефективност, с други думи, би се наистина образцово. Способностите му бяха забелязани и Меве, кралицата на Лирия, собственоръчно го посвети в рицарство. Скоро обаче се оказа, че тази чест ни донесе повече неприятности, отколкото полза.
Ти сигурно знаеш, драги читателю, че вещерът Гералт винаги е бил скромна личност, разсъдлив и сдържан човек, с просто и искрено поведение. Но неочакваното повишение и привидната благосклонност на кралица Меве го промениха забележимо и ако не го познавах добре, щях да кажа, че се е възгордял. Вместо бързо и незабележимо да напусне сцената, Гералт се мотаеше около кралската свита, радваше се на почести, на кралската благосклонност и на славата си.
А ние се нуждаехме най-малко от слава и популярност. Напомням на онези, които са позабравили, че същият този вещер Гералт, сега посветен в рицарско звание, беше преследван от службите за сигурност на всичките Четири кралства за съпричастност към бунта на магиците на остров Танед. Мен, чистия и невинен като детска сълза човек, се опитаха да обвинят в шпионаж. Да не пропусна и Милва, която си сътрудничеше с дриадите и Scoia’tael, и се оказа свързана с едно известно клане на хора в покрайнините на Брокилонската гора. Не трябва да пренебрегвам и Кахир аеп Кеалах, нилфгардец, поданик на враждебна държава, чието присъединяване към срещуположната страна не можеше да бъде обяснено и оправдано по лесен начин. Излизаше, че единственият член на нашата група, чиято биография не беше опетнена от политически или криминални деяния, беше вампирът. Така че разкриването и разобличаването на който и да е от нас изправяше останалите пред заплахата от набиване на заострени трепетликови колове. Всеки ден, прекаран в сянката на лирийските знамена — където, между другото, в началото беше приятно, сито и безгрижно — увеличаваше този риск.
Когато споделих тези мисли с Гералт, той леко се навъси, но ми изложи своите съображения, които се оказаха две. Първо, след случилото се с нея, Милва все още се нуждаеше от наблюдение и грижи, а армията разполагаше с фелдшери. Второ, армията на кралица Меве се беше отправила на изток, в посока на Каед Дху, а нашата група, преди да смени посоката и да се забърка в гореописаната историческа битка, също пътуваше към Каед Дху — от живеещите там друиди се надявахме да получим някакви сведения, които да ни помогнат да намерим Цири. Бяхме принудени да се отклоним от прекия път към друидите заради вилнеещите в Ангрен разезди и банди. Сега, под защитата на приятелската лирийска армия, с благоволението и доброжелателността на кралица Меве, пред нас се разкриваше пътят към Каед Дху, който дори вече ни се струваше лесен и безопасен.
Предупреждавах вещера, че всичко това е привидно, че кралската милост е измамна и нещата лесно могат да се обърнат. Вещерът не искаше да ме слуша. Но скоро стана ясно кой е бил прав. Щом до нас достигна вестта, че от изток, през прохода Кламат, към Ангрен се приближава мощна нилфгардска наказателна експедиция, лирийската войска побърза да завие на север, към планините Махакам. Никак не е трудно да се досети човек, че тази промяна на посоката изобщо не се хареса на Гералт — той бързаше към друидите, а не към Махакам! Наивен като дете, той хукна към кралица Меве, с намерението да поиска освобождаване от армията и кралската благословия да се заеме със собствените си дела. И в този миг дойде краят на кралската любов и благоразположение, а уважението и възхищението пред героите от Битката за Моста се разсеяха като дим. На рицаря Гералт от Ривия със студен и твърд тон му беше напомнено за рицарския му дълг към короната. На все още слабата Милва, вампира Регис и долуподписания им беше заповядано незабавно да се присъединят към колоната влачещи се след обозите бежанци и цивилни. Кахир аеп Кеалах, едър младеж, който изобщо не приличаше на цивилен, беше препасан със синьо-бял шал и беше включен в така наречената свободна рота — подразделение на кавалерията, съставено от всякакви скитници и мошеници, събирани по пътищата от лирийския корпус. По този начин се оказахме разделени и по всичко личеше, че експедицията ни е приключила окончателно и безвъзвратно.