Но както се досещаш, драги читателю, това въобще не беше краят, дори не беше и началото! Щом разбра как се развиват събитията, Милва веднага се обяви за здрава и дееспособна, и първа заговори за бягство. Кахир захвърли в храстите шала с кралските цветове и избяга от свободната рота, а Гералт се измъкна от разкошните шатри на отбраното рицарство.
Няма да се впускам в подробности, а и скромността не ми позволява да изтъквам своите собствени — и то немалки — заслуги в описаните начинания. Ще отбележа само един факт: в нощта на пети срещу шести септември нашата групичка тихичко напусна корпуса на кралица Меве. Преди да се сбогуваме с лирийската войска, ние не пропуснахме да се екипираме добре, естествено, без да молим за разрешение началника по снабдяването. Думата „грабеж“, която Милва употреби, според мен е твърде крайна. Нали все пак бяхме заслужили някакво възнаграждение за участието си в паметната Битка за Моста? Ако не възнаграждение, то поне някаква компенсация за понесените щети! Освен трагичното произшествие с Милва, синините и раните на Гералт и Кахир, не мога да не спомена, че по време на битката загинаха или бяха осакатени всичките ни коне, освен моя верен Пегас и своенравната кобила на вещера, Плотка. Затова като компенсация ние уловихме три чистокръвни кавалерийски жребеца и едно товарно конче. Взехме само толкова снаряжение, колкото можехме да носим в ръце — в интерес на истината трябва да призная, че по-късно ни се наложи да изхвърлим половината. Както се изрази Милва, така става, когато крадеш на тъмно. Най-полезните вещи се оказаха откраднати от вампира Регис, който вижда по-добре в тъмното, отколкото през деня. Освен това той намали допълнително боеспособността на лирийската армия, като забеляза едно сиво охранено муле и го изведе толкова ловко от огражденията, че нито едно животно не се обади. Явно разказите, че животните усещат вампирите и реагират с панически страх на миризмата им, трябва да бъдат приети за измислица, освен ако не става въпрос за някои отделни животни и някои отделни вампири. Тук ще добавя, че това сиво муле и до днес е с нас. След като изгубихме товарния кон, който се запиля някъде из горите на Заречие, уплашен от вълците, мулето започна да носи дисагите ни — в интерес на истината, не ни беше останал много багаж. Нарекохме мулето Дракул — Регис му даде това име веднага след като го открадна, и така си и остана. На Регис явно му е забавно, несъмнено името има някакво шеговито значение в езика и културата на вампирите, но той не пожела да ни го разкрие, твърдейки че става въпрос за „непреводима игра на думи“.
И така, отрядът ни отново пое на път, а и без това дългият списък от хора, които не ни обичат, стана още по-дълъг. Безстрашният рицар Гералт от Ривия напусна редовете на рицарството още преди посвещаването му да бъде официално записано и преди придворният хералд да му е измислил герб. А Кахир аеп Кеалах беше успял в дългогодишния конфликт между нордлингите и Нилфгард да се бие в редовете и на двете армии и да дезертира и от двете, и по този начин си беше заработил задочна смъртна присъда и на двете места. И останалите не се намирахме в по-добро положение — в края на краищата въжето си е въже и няма особено значение за какво ще те обесят: за погазване на рицарската чест, за дезертьорство или за това, че сме нарекли армейското муле Дракул.
Така че не се учудвай, читателю, че полагахме наистина титанични усилия, за да увеличим максимално разстоянието между нас и корпуса на кралица Меве. Пришпорвахме конете на юг, към Яруга, с намерението да преминем на левия бряг. И то не само за да стане реката преграда между нас и кралицата с нейните партизани, но и защото безлюдното Заречие беше не по-малко опасно от обхванатия от война Ангрен — много по-разумно беше да се пътува към друидите в Каед Дху по левия, вместо по десния бряг. Което беше парадоксално, защото левият бряг на Яруга влизаше в територията на вражеската Нилфгардска империя. Концепцията за левия бряг се роди в главата на вещера Гералт, който след напускането на братството на посветените в рицарство самоуверени нахалници в значителна степен беше възстановил здравия си разум, способността да мисли логически и обичайната си предпазливост. Бъдещето показа, че планът на вещера доведе до множество събития и повлия на крайния резултат от експедицията. Но за това по-късно.