При първото ни нощуване в горите на Заречие аз също сънувах странен сън — само че, за разлика от Гералт, на мен ми се присъни не Цири, а магьосницата Йенефер. Облечена както обикновено в черно и бяло, тя се носеше във въздуха над неприветлив планински замък, а под нея други магьоснички й се заканваха с юмруци и я ругаеха. Йенефер размаха дългите черни ръкави на роклята си и полетя като черен албатрос над безкрайното море, право към изгряващото слънце. От този момент сънят се превърна в кошмар. След като се събудих, забравих подробностите, останаха само неясни, почти безсмислени образи, но имаше и зловещи картини: изтезания, викове, болка, страх, смърт… С една дума — ужас…
Не казах за съня си на Гералт. Не обелих нито дума. И както се оказа по-късно, постъпих правилно.
— Казваше се Йенефер! Йенефер от Венгерберг! И беше прочута магьосница! Да не видя бял ден, ако лъжа.
Трис Мериголд потрепери, обърна се, опита се да проникне с поглед през тълпата и синкавия дим, изпълващ главната зала на кръчмата. Най-накрая стана от масата, изоставяйки със съжаление соленото рибено филе с хамсиево масло, местен специалитет и истински деликатес. Само че тя обикаляше кръчмите и хановете на Бремерворд, не за да се гощава с деликатеси, а за да събира информация. Освен това трябваше да мисли и за фигурата си.
Кръгът от хора, в който щеше да опита да се вмъкне, вече беше доста гъст и плътен — хората от Бремерворд обожаваха историите и не изпускаха нито една възможност да чуят някоя нова. А безбройните моряци никога не ги разочароваха, винаги бяха готови да ги позабавляват с нов репертоар от истории и приказки. Разбира се, предимно моряшки, но това нямаше никакво значение. Разказът си е разказ. Той си има свои закони.
Жената, която разказваше в момента и беше споменала Йенефер, беше рибарка от островите Скелиге — пълна, широкоплещеста, късо подстригана, облечена с изтъркана до блясък жилетка от нарвалова кожа, каквито носеха и четирите й спътнички.
— Това се случи в деветнайсетия ден на месец септември, на сутринта след втората нощ на пълнолунието — започна островитянката, вдигайки към устата си халбата бира. Дланта й, както забеляза Трис, беше с цвят на стара тухла, а голите й, възлести и мускулести ръце имаха обиколка двайсетина цала. Талията на Трис беше двайсет и два цала.
— Рано сутринта — продължи рибарката, оглеждайки лицата на слушателите — вкарахме лодката си в морето, в пролива между Ан Скелиг и Спикерог, до крайбрежната плитчина, където обикновено залагаме мрежите за сьомга. Бързахме много, защото се задаваше буря, от запад небето притъмняваше. Трябваше живо да приберем уловената сьомга, защото иначе, нали се сещате — в мрежата щяха да останат само разкъсани глави и целият улов щеше да отиде по дяволите.
Слушателите, в по-голямата си част жители на Бремерворд и Цидарис, изхранващи се главно от морето и дължащи на него съществуването си, кимаха и мърмореха с разбиране. Трис беше виждала сьомгата най-вече във вид на розови филенца, но също кимаше и мърмореше с разбиране, тъй като не искаше да привлича внимание върху себе си. Тя беше дошла тук инкогнито, на тайна мисия.
— Доплавахме… — продължи рибарката, пресушавайки халбата и давайки знак на слушателите си да й донесат нова. — Доплавахме и издърпахме мрежите, и изведнъж Гудрун, дъщерята на Стурли, започва да пищи с цяло гърло! И сочи с пръст надясно! Поглеждаме ние, а там във въздуха нещо лети, но не е птица! Сърцето ми изведнъж се разтуптя, защото веднага си помислих, че е някой виверн или малък грифон. Над Спикерог понякога прелитат подобни твари, вярно, че по-често през зимата, особено при западен вятър. Но онова черно чудо се пльосна във водата! Плъзна се по вълните и право в нашите мрежи! Омота се в тях и започна да пляска във водата като тюлен. Тогава всичките на борда — бяхме осем жени — се хванахме за мрежата, задърпахме я и я изтеглихме на палубата! И направо зяпнахме от изненада! Защото това се оказа някаква жена! С черна рокля и самата тя черна като врана. Беше омотана в мрежата между две сьомги, едната от които беше поне четирийсет и два фунта и половина.
Рибарката от Скелиге издуха пяната от халбата и отпи от бирата. Никой от слушателите не изкоментира и не изрази недоверието си, въпреки че дори най-старите от тях не помнеха да е хващана сьомга с такива размери.