— Проклета да съм — каза Милва, която първа се измъкна от купата сено, разбудена от суматохата. — Гръм да ме удари! Виж това, Гералт.
Поляната беше пълна с народ. От пръв поглед се виждаше, че са се събрали поне пет-шест пчеларски станове. Зоркият поглед на вещера откри в тълпата и няколко трапери и поне един катранджия. В цялата тълпа можеха да се преброят около дванайсетина мъже, десет жени, десетина юноши и още толкова деца. На сборището имаше шест телета, дванайсет вола, десет крави и четири кози, много овце и голям брой кучета и котки, чиито лай и мяукане в тези условия би трябвало да се считат за лошо предзнаменование.
— Интересно — разтърка очи Кахир, — какво ли означава това?
— Проблеми — каза Лютичето, изтърсвайки сеното от косата си.
Регис мълчеше, но върху лицето му беше изписано странно изражение.
— Моля, елате да закусите, благородни господа — каза познатият им пчелар, който се приближи към тях в компанията на един широкоплещест мъж. — Закуската е готова… Овесена каша с мляко. И мед… А този човек, позволете ми да го представя, е Ян Кронин, нашият старейшина.
— Много ми е приятно — излъга вещерът, без да отвръща на поклона, донякъде и заради ужасната болка в коляното. — А откъде се взе целият този народ?
— Ами виждате ли… — пчеларят се почеса по темето. — Иде зима, такива ми ти работи… Свършили сме всичката работа, време е да се връщаме към Склоновете… Медът ще отлежи, ще презимува… Но в горите е опасно… Такива ми ти работи…
Старейшината се изкашля. Пчеларят погледна към Гералт и като че ли леко се смали.
— Вие имате коне, имате и оръжие — измънка той. — Веднага си личи, че сте смели и буйни. С такива като вас няма да ни е страх да пътуваме… А и на вас ще ви е по-удобно… Ние познаваме всеки път, всяка пътечка, всяка просека, всяко мочурище и храстче… Освен това и ще ви храним…
— А друидите са напуснали Каед Дху — изрече студено Кахир. — И са отишли именно към Склоновете. Какво невероятно съвпадение.
Гералт бавно се приближи до пчеларя. Хвана го с двете си ръце за реверите, но след миг размисли, пусна го и му поопъна горната дреха. Не каза нищо. Не попита нищо. Но пчеларят и без това побърза да обясни:
— Истината ви казвам! Кълна се! Да пропадна вдън земя, ако лъжа! Друидите напуснаха Каед Дху! Няма ги вече там!
— И сега са по Склоновете, така ли? — промърмори Гералт. — Точно там, накъдето сте се запътили всички вие? Докъдето искахте да си намерите въоръжен ескорт? Говори, момче. Но внимавай земята наистина да не се разтвори под краката ти!
Пчеларят сведе глава и погледна страхливо към земята под нозете си. Гералт мълчеше многозначително. Милва най-накрая се досети каква е работата и изруга гръмогласно. Кахир изсумтя презрително.
— Е? — подкани го вещерът. — Къде са се преселили друидите?
— Кой ги знае, господине — измърмори най-накрая пчеларят. — Но може да са и по Склоновете… И кой знае къде другаде. Край Склоновете има обширни дъбрави, а друидите заради дъбравите могат…
Освен старейшината Кронин до пчеларя вече стояха и двете хамадриади — майката и дъщерята. „Добре, че дъщерята прилича на майка си, а не на баща си — машинално помисли вещерът. — До жена си пчеларят изглежда като шопар до кобила.“ Зад хамадриадите стояха още няколко жени, далеч не толкова красиви, но със същите умолителни погледи.
Гералт се обърна към Регис, без да знае дали да плаче, или да се смее. Вампирът сви рамене.
— Ако трябва да съм честен, Гералт — каза той, — пчеларят е прав. По принцип не е изключено друидите да са избягали по Склоновете. Районът е много подходящ за тях.
— Доколкото разбирам — измери го вещерът с много, много студен поглед, — твоето „не е изключено“ е достатъчно, за да сменим посоката и да тръгнем на сляпо заедно с тях?
Регис отново сви рамене.
— А каква е разликата? Помисли само. Друидите не са в Каед Дху. Значи тази посока трябва да се изключи. Връщането към Яруга — също. Според мен тук няма какво да обсъждаме. Всички останали посоки са еднакво добри.
— Така ли? — Хладината в гласа на вещера можеше да се сравнява с хладината на погледа му. — И според теб в коя от всичките тези посоки ще е най-добре да тръгнем? Заедно с пчеларите? Или по съвсем друг път? Можеш ли да определиш това със своята безкрайна мъдрост?
Вампирът бавно се обърна към пчеларя, старейшината, хамадриадите и останалите жени.
— А вие, добри хора — попита той сериозно, — от какво така се боите, че искате да си наемете охрана? Какво ви притеснява толкова много? Кажете честно.
— Ох, господине — изпъшка Ян Кронин, а в очите му се промъкна неподправен ужас. — И питате… Пътят ни минава през Гнилото мочурище! А там, господине, е страшно! Там има бруколаци, листоноси, ендриаги, инози и други нечисти твари! Преди по-малко от две седмици един горски дух хвана зетя ми, и то толкова бързо, че той едва успя да изхрипти и изчезна вдън земи. Такива чудесии живеят там, че ни е страх да идем там с жените и малките. Е?