— Е, какво чакаш? — подхвърли Кап на Здиб. — Отваряй тубуса!
— Не ще — отвърна Здиб. — Здраво е прилепен!
— Размажи с крак проклетото нещо! — посъветва го Камил Ронщетер.
Здиб пръсна с тока си безценната находка и по земята се посипа съдържанието й.
— Проклятие! — извика изненаданият Кап. — Какво е това?
Въпросът не беше от най-умните, защото от пръв поглед си личеше, че това са листове хартия. Затова Здиб, вместо да му отговори, взе един лист и го приближи към лицето си. Дълго се вглеждаше в непознатите знаци.
— Тук е написано нещо — отбеляза най-накрая той с авторитетен глас. — Това са букви!
— Букви ли?! — извика Камил Ронщетер, пребледнявайки от ужас. — Написани букви? Мамка му!
— Щом са написани, значи е магия! — промърмори Кап, на когото му загракаха зъбите от страх. — Буквите означават заклинания! Не пипай това, мамка му! Можеш да се заразиш от него!
Здиб не изчака да му повторят, а хвърли листа в огъня й нервно избърса треперещите си ръце в панталоните. Камил Ронщетер изрита в огъня останалите листове — току-виж някой деца се натъкнат на тази гадост! След това тримата побързаха да се отдалечат от опасното място. Безценният паметник на писмеността от Тъмните векове гореше с ярък, висок пламък. За няколко кратки минути потъмняващите в огъня викове шептяха тихо. После пламъкът угасна и непрогледен мрак покри земята.
Четвърта глава
Хувенагел Доминик Бомбастус, роден през 1239 г., забогатява в Ебинг чрез най-разнообразни търговски дейности и се заселва в Нилфгард; уважаван от предишните императори, по времето на Ян Калвейт е издигнат в бурграф и е назначен за управител на солните мини във Венендал, а като награда за заслугите си получава длъжността невойгенски старейшина. Доверен съветник на императора, Х. се ползува с неговото благоразположение и взема участие в много обществени дела. Умира през 1301 г. Докато живее в Ебинг, води мащабна благотворителна дейност, поддържа бедните и страдащите, отваря приюти за бедни, лечебници и детски приюти, влага в тях много средства. Голям поклонник на изящните изкуства и спорта, открива в столицата комедиен театър, както и стадион, които носят неговото име. Счита се за образец на справедливостта, честността и търговската почтеност.
— Фамилия и име на свидетелката?
— Селборн, Кена. Тоест, извинете ме, Йоана.
— Професия?
— Извършване на различни услуги.
— Позволявате си да се шегувате? Напомням ви, че вие сте призована пред имперския трибунал в процес по обвинение в държавна измяна! От вашите показания зависи животът на много хора, тъй като наказанието за измяна е смърт! Освен това ви напомням, че самата вие се явихте пред трибунала съвсем не по собствено желание, а бяхте доведена от цитаделата, от мястото за задържане, и дали ще се върнете там или ще бъдете пусната на свобода, донякъде зависи от вашите показания. Този трибунал си позволи такава дълга тирада, за да покаже на свидетелката колко неуместни са всякакви шегички и номерца! Те не само са проява на лош вкус, но могат да имат и сериозни последствия. Давам ви половин минута за размисъл. След това трибуналът ще повтори въпроса си.
— Готова съм, уважаеми господин съдия.
— Моля, обръщайте се към нас с „уважаеми трибунал“. Вашата професия?
— Слушаща съм, уважаеми трибунал. Но предимно оказвам услуги на имперското разузнаване, което ще рече…
— Моля, отговаряйте точно и кратко. Когато трибуналът се нуждае от по-подробни обяснения, той ще ги поиска. На съда е известен фактът за сътрудничеството на свидетелката с тайните служби на Империята. Но ви моля да съобщите за протокола, какво означава определението „слушаща“, което използвахте, за да характеризирате професията си?
— Имам чисто ППС, тоест пси от първа степен, без възможност за ПК. Или, накратко, мога да чувам чужди мисли и да разговарям от разстояние с магьосници, елфи или други „слушащи“. И да предавам заповеди мислено. Тоест да накарам някого да направи това, което искам. Освен това мога да пророкувам, но само насън.
— Моля да се запише в протокола, че свидетелката Йоана Селборн е псионичка, притежаваща екстрасензорни възприятия. Тя е телепатка и телеемпатка, способна под хипноза да прави предсказания, но неспособна на психокинеза. Трибуналът напомня на свидетелката, че използването на магии и екстрасензорни способности в тази зала е строго забранено. Продължаваме изслушването. Кога, къде и при какви обстоятелства свидетелката се оказа причастна към делото на лицето, представящо се за Цирила, принцесата на Цинтра?