— За това, че тя е някоя си Цирила, научих чак в пандиза… тоест в мястото за задържане, уважаеми трибунал. По време на следствието. Когато ми разясниха, че тя е същата, която пред мен наричаха Фалка или Цинтрийката. А обстоятелствата бяха такива, че трябва да се изложат последователно, за да се изясни ситуацията. Ето какво се случи: в една кръчма в Етолия ме намери Дакре Силифант — онзи, който седи ей там…
— Моля да се запише в протокола, че свидетелката Йоана Селборн посочи обвиняемия Силифант, без да е подканена да го направи. Моля, продължете.
— Дакре, уважаеми трибунал, събираше ханза… Тоест въоръжен отряд. Мъже и жени от най-висока класа… Дуфиций Крийл, Нератин Цека, Хлое Щиц, Андрес Виерни, Тил Ехрад… Никой от тях вече не е сред живите, уважаеми трибунал… А от онези, които оцеляха, повечето са тук, пазени под стража…
— Моля, съобщете кога точно се проведе срещата ви с обвиняемия Силифант.
— Миналата година, през август, някъде към края му — не помня точната дата. Във всеки случай не беше през септември, защото този септември добре ще го запомня! Дакре, който разбрал отнякъде за мен, каза, че ханзата му има нужда от „слушаща“, която не се бои от магии, тъй като ще се наложи да имат вземане-даване с магьосници. Работата, добави той, е за императора и Империята, затова се плаща добре, а ханзата ще бъде командвана не от кой да е, а лично от Кукумявката.
— Като казва Кукумявката, свидетелката има предвид Стефан Скелен, императорския коронер?
— Точно него, че кой друг?
— Моля това да се запише в протокола. А кога и къде свидетелката се е срещала с коронера Скелен?
— Това беше вече през септември. На четиринайсети, във Форт Рокаин. Рокаин, уважаеми трибунал, е малко укрепление край границата, охраняващо търговския път от Маехт към Ебинг, Гесо и Метина. Точно там отведе ханзата ни Дакре Силифант. Петнайсет конника. Общо бяхме двайсет и двама, останалите вече ни чакаха в Рокаин под командването на Ола Харшейм и Берт Бригден.
Дървеният под заскърца под тежките ботуши, зазвъняха шпори, задрънчаха метални катарами.
— Здравейте, господин Стефан!
Кукумявката не само не стана, но дори не си свали краката от масата. Само махна с ръка в господарски жест.
— Най-после — каза ядосано той. — Накара ме да чакам дълго, Силифант.
— Дълго ли? — засмя се Дакре Силифант. — Колко забавно! Господин Скелен, дадохте ми четири седмици, за да ви събера и доведа повече от дузина от най-добрите бойци в Империята и околностите й. И година е малко за такава ханза, каквато ви осигурих! А аз се вместих в двайсет и два дни. Не трябва ли да ме похвалите?
— Ще се въздържа от похвалите — отвърна хладно Скелен, — докато не се запозная с бандата ти.
— Може и още сега. Ето ги моите, а сега вече и ваши лейтенанти, господин Скелен: Нератин Цека и Дуфиций Крийл.
— Здрасти, здрасти. — Кукумявката най-накрая реши да стане, станаха и адютантите му. — Запознайте се, господа… Берт Бригден, Ола Харшейм…
— Познаваме се. — Дакре Силифант стисна здраво ръката на Ола Харшейм. — При стария Брайбант заедно давихме бунтовниците в Назаир. Забавно беше, а, Ола? Много забавно! Конете газеха до колене в кръв. А господин Бригден, ако не се лъжа, е от Гемера? От наказателните отряди? Току-виж намерите познати в групата! Там имам няколко от наказателните отряди.
— Нямам търпение да ги видя — вметна Кукумявката. — Отиваме ли?
— Само секунда — отвърна Дакре. — Нератин, иди да строиш дружината за проверка пред господин коронера.
— Нератин Цека той ли е, или тя? — присви очи Кукумявката подир излизащия офицер. — Мъж или жена?
— Господин Скелен. — Дакре Силифант се изкашля, но когато заговори, гласът му беше уверен, а погледът — студен. — Не мога да кажа със сигурност. На вид е мъж, но не съм убеден. Относно това какъв офицер е Нератин Цека — тук вече съм сигурен. Отговорът на въпроса ви би имал значение, ако си търся булка. Но аз не си търся. Нито пък вие, предполагам.
— Прав си — призна Скелен след кратък размисъл. — Стига празни приказки. Да идем да видим шайката ти, Силифант.
Нератин Цека, съществото от неопределен пол, не си беше губило времето. Когато Скелен и офицерите му излязоха в двора на форта, отрядът вече ги чакаше, строен в толкова стегнати редици, че главата на нито един кон не се подаваше на повече от педя напред. Кукумявката се изкашля доволно. „Бандата никак не е зле — помисли си той. — Ех, ако не беше тази политика, щях да си събера една такава ханза, да се впуснем по границите, да грабим, изнасилваме, убиваме и опожаряваме… Отново да се почувствам млад… Ех, да не беше тази политика!“