Кена тихо подсвиркваше в такт с мелодията. Тя беше доволна, че се намира сред хора, които беше опознала добре през дългия път от Етолия до Рокаин. След разговора с Кукумявката очакваше някоя незначителна задача, нещо като подпомагане на групата на Бригден и Харшейм. Към тази група обаче прикрепиха Тил Ехрад, ала елфът познаваше повечето от новите си спътници, а и те го познаваха.
Придвижваха се бавно, въпреки че Дакре Силифант беше наредил да яздят с всички сили. Но те бяха професионалисти. Докато можеха да ги виждат от форта, препускаха в галоп, след това намалиха темпото. Да се пришпорват конете и да се препуска с всички сили е добре само за сополанковците и аматьорите. Както е известно, бързината е оправдана само при лова на бълхи.
Хлое Щиц, професионална крадла от Имако, разказваше на Кена за отдавнашното си сътрудничество с коронера Стефан Скелен. Каберник Турент и Фрип младши удържаха конете си и подслушваха разговора им, като често се оглеждаха.
— Познавам го добре. Вече няколко пъти съм работила под него…
Хлое леко се запъна, осъзнавайки двусмислието, но веднага се засмя свободно и безгрижно.
— А също и под негово командване — прихна тя. — Не се бой, Кена, при Кукумявката няма никаква принуда. Не се е натрапвал, тогава аз сама търсех удобен случай и го намерих. Но за да е ясно всичко, ще кажа, че по този начин не се печели благоволението му.
— Аз и не търся нищо подобно — изду устни Кена и погледна предизвикателно към похотливо усмихнатите Турент и Фрип. — Няма да търся такъв случай, но не се и плаша. Не си позволявам да се плаша от дреболии. Най-малко пък от мъжки атрибути!
— За нищо друго не можете да мислите — обади се Бореас Мун и дръпна юздите на жребеца си, изчаквайки Кена и Хлое да се изравнят с него.
— А тук няма да воювате срещу мъжки атрибути, уважаеми дами — продължи той. — Малко хора могат да се сравнят с Бонхарт, когато стане въпрос за бой с мечове. Ще се радвам, ако се окаже, че между него и господин Скелен няма свада или вражда. Че всичко ще се размине.
— А аз това не го разбирам — призна яздещият зад тях Андрес Виерни. — Нали ни заповядаха да проследим някакъв магьосник, затова ни дадоха и „слушаща“, тук присъстващата Кена Селборн. А сега говорите за някакъв си Бонхарт и за някакво си момиче.
— Бонхарт е ловец на глави — обади се Бореас Мун. — Работеше с господин Скелен. И го измами. Уж обеща на господин Скелен, че ще види сметката на това момиче, а я е оставил жива.
— Защото някой друг му е обещал повече пари за нея жива, отколкото Кукумявката за мъртва — сви рамене Хлое Щиц. — Ловците на глави са такива. Нямат никаква чест!
— Бонхарт не е такъв — възрази, оглеждайки се, Фрип младши. — Бонхарт никога не е нарушавал дадената дума.
— Това е най-странното, че изведнъж е започнал.
— А защо това момиче е толкова важно? — попита Кена. — Онова, което трябвало да убият, а не го убили.
— А нас какво ни интересува? — намръщи се Бореас Мун. — Имаме си заповеди! А и господин Скелен има право да си иска своето. Бонхарт е трябвало да очисти Фалка, а не го е направил. Господин Скелен е в правото си да му търси сметка.
— Този Бонхарт — уверено повтори Хлое Щиц — се кани да вземе повече пари за живото момиче, отколкото за мъртвото. Това е.
— Първоначално господин коронерът също мислеше така — каза Бореас Мун. — Че Бонхарт е обещал живата Фалка на един барон от Гесо, който се е настървил срещу бандата на Плъховете — за да може да се позабавлява с нея и да я поизмъчва. Но се оказа, че не е така. Не е ясно за кого пази Бонхарт живата Фалка, но със сигурност не е за този барон.
— Господин Бонхарт! — Дебелият старейшина на Ревност нахълта в кръчмата, сумтейки и пъшкайки. — Господин Бонхарт, в селото влязоха въоръжени мъже. На коне.
— Нищо ново. — Бонхарт отопи чинията с късче хляб. — Щеше да е интересно, ако например яздеха маймуни вместо коне. Колко са?
— Четирима.
— Къде са ми дрехите?
— Току-що ги изпраха… Още не са изсъхнали.
— Да ви вземат дяволите. Ще трябва да приемам гости по долни гащи. Но пък каквито гостите, такова и посрещането.
Той намести сложения върху бельото му колан с меча, затъкна краищата на долните си гащи в ботушите и хвана веригата, привързана към нашийника на Цири.
— Ставай, Плъхче!
Когато я изведе на двора, четиримата конници вече се приближаваха към кръчмата. Личеше си, че са изминали дълъг път — дрехите, хамутите и конете бяха покрити с прах и мръсотия.