— Спокойно — заповяда му Кена, — няма нищо страшно. Просто изведнъж изпита желание да ни кажеш всичко, което ни интересува. Вече знаеш какво ни интересува, думите просто напират да излязат. Така че давай! Започвай! Сам ще видиш, че щом започнеш да говориш, в главата ти ще спре да шуми, пулсирането в слепоочията ще престане и ушите ти ще спрат да бучат. И спазмите в челюстта ще изчезнат. Хайде, давай!
— Бонхарт — хрипливо заговори Естерхази, отваряйки устата си по-широко, отколкото беше необходимо за членоразделната реч — дойде преди четири дни, на дванайсети септември. С него имаше едно момиче, което той наричаше Фалка. Очаквах посещението му, защото два дни по-рано получих писмо от него…
От лявата му ноздра потече тънка струйка кръв.
— Говори — заповяда му Кена. — Разкажи всичко. Ще видиш как ще ти олекне.
Оръжейникът Естерхази разглеждаше Цири с интерес, без да става от дъбовия стол.
— Този меч — досети се той, почуквайки с дръжката на перото си по странното преспапие, — за който ме помоли в писмото си, е за нея, нали, Бонхарт? Добре, да преценим… Да видим дали съответства на онова, което си ми написал. Ръст пет стъпки и девет цала. Точно така. Тегло — сто и дванайсет фунта… Е, според мен е малко по-лека, но това са дреболии. Ръка, на която ще подхожда ръкавица номер пет… Покажете ми ръката си, Ваша Светлост. Е, и това съвпада.
— При мен винаги всичко съвпада — изрече сухо Бонхарт. — Ще се намери ли някое прилично желязо за нея?
— В моята фирма — отвърна гордо Естерхази — не изработват и не предлагат нищо друго, освен прилично оръжие. Аз разбирам нещата така; необходим е не декоративен меч, а боен. Наистина, ти си ми го написал. Работата е ясна, ще се намери оръжие за девойката без проблеми. На този ръст и тегло подхождат мечове от трийсет и осем цала, стандартна изработка. За нейната лека структура и малка ръка ще е необходим минибастард с деветцалова ръкохватка със сферичен накрайник. Можем да предложим елфическа талдага, зериканска сабера или лека вироледка… — започна да изброява различни видове мечове майсторът.
— Покажи ни стоката, Естерхази.
— Какво си се разбързал, да не те държа във вряла вода? Добре, позволи ми тогава… Хей, Бонхарт? Какво е това? Защо я водиш на каишка?
— Гледай си сополивия нос, Естерхази. Не го пъхай, където не трябва, че току-виж някой го стиснал!
Естерхази, играейки си с висящата на врата му свирка, гледаше ловеца без страх и уважение, въпреки че за да го погледне, трябваше да вирне главата си доста нагоре. Бонхарт засука мустак и се изкашля.
— Аз не се бъркам в твоите дела и интереси — каза той малко по-тихо, но все така зловещо. — Изненадва ли те, че очаквам взаимност?
— Бонхарт! — На оръжейника дори окото му не трепна. — Когато напуснеш дома ми, когато хлопнеш вратата зад гърба си, тогава ще уважа правото ти на личен живот, конфиденциалността на интересите ти, спецификата на професията ти. И бъди сигурен, че няма да се меся в тях. Но не позволявам в моя дом да се унизява човешкото достойнство. Надявам се, че ме разбираш? Извън моите порти можеш да влачиш момичето след коня си или да я връзваш за конската опашка, ако искаш. В моя дом ще й свалиш нашийника. Веднага.
Бонхарт неохотно протегна ръка към нашийника и го разкопча, доставяйки си удоволствието така да дръпне момичето, че едва не я повали на колене. Естерхази се престори, че не е видял това и пусна свирката.
— Така е по-добре — каза сухо той. — Да вървим.
Преминаха през една галерия в друг двор, по-малък, прилепен към задната страна на ковачницата, с изглед към градината. Тук, под опиращ се на резбовани стълбове навес, стоеше дълга маса, върху която калфите в момента нареждаха мечове. Естерхази подкани с жест Бонхарт и Цири да се приближат към изложбата.
— Моля. Ето какво мога да ви предложа.
Те се приближиха.
— Тук — Естерхази посочи дългата редица от мечове върху масата — лежи моята продукция; всичките накрайници са обковани, вижда се обковката, моя запазена марка. Цените са между пет и девет флорена, защото това са стандартни изделия. А онези, които лежат тук, само се монтират и се довършват тук. Накрайниците са вносни. Откъде точно, си личи по щампата. На онези, които са от Махакам, са щамповани кръстосани чукове, онези от Повис са украсени с корона или с конска глава, а онези от Вироледа имат слънце и прочутия фирмен надпис. Цените започват от десет флорена.
— А къде завършват?
— Различно. Ето например тази чудесна вироледка. — Естерхази вдигна от масата един меч, поздрави ги и зае фехтовална позиция, ловко извъртайки ръката и предмишницата си в сложен финт, наречен „анжелика“. — Тя струва петнайсет. Стара изработка, колекционерски накрайник. Вижда се, че е правена по поръчка. Мотивът, гравиран върху предпазителя, подсказва, че това оръжие е било предназначено за жена.