Той завъртя меча така, че плоската му страна да е обърната към тях.
— Както на всички накрайници от Вироледа, и тук присъства традиционният надпис: „Не го вади без причина, не го прибирай без чест!“. Ха! Във Вироледа все още гравират подобни надписи. А навсякъде по света тези мечове се купуват от негодници и глупаци. И навсякъде по света честта много поевтиня. Тя не е търсена стока в наши дни…
— По-малко дрънкай, Естерхази. Дай й меча, нека го изпробва в ръката си. Вземи оръжието, момиче.
Цири взе лекия меч и веднага усети как грапавата ръкохватка уверено прилепва към дланта й, а тежестта на острието подканва ръката й да се свие в лакътя и да замахне.
— Това е минибастард — напомни Естерхази, напълно излишно. Тя умееше да използва дългата ръкохватка, поставяйки три пръста върху сферичния накрайник.
Бонхарт отстъпи две крачки назад, към двора. Извади меча си от ножницата и го завъртя така, че той изсвистя.
— Хайде! — подхвърли той на Цири. — Убий ме! Имаш меч, имаш и удобен момент. Това е твоят шанс. Използвай го. Няма да ти предоставя скоро друг.
— Побъркахте ли се?
— Млъкни, Естерхази.
Тя го подлъга с поглед встрани и подчертано движение на рамото и нанесе мълниеносен плосък удар. Острието иззвъня от париращия удар, който беше толкова силен, че Цири залитна и беше принудена да отскочи, закачайки с бедро масата с мечовете. Опитвайки се да запази равновесие, тя инстинктивно отпусна меча — знаеше, че в този момент той би могъл да я убие без усилие, стига да поиска.
— Вие какво, наистина ли полудяхте? — извиси глас Естерхази, а свирката отново се озова в ръката му. Слугите и калфите гледаха стъписани.
— Остави меча. — Бонхарт не изпускаше Цири от поглед, а на оръжейника не обърна никакво внимание. — Остави го, ти казвам. Защото иначе ще ти отсека ръката.
Тя се поколеба, но остави меча. Бонхарт се усмихна зловещо.
— Знам коя си, змия такава! Но ще те накарам сама да си признаеш. С думи или с действия! Ще те накарам да си признаеш коя си. И чак тогава ще те убия.
Естерхази изскимтя така, сякаш някой го беше ранил.
— А този меч — Бонхарт дори не го погледна — ти тежеше. Затова беше твърде бавна. Бавна като бременен охлюв. Естерхази! Мечът, който й даде, беше по-тежък от необходимото поне с четири унции.
Оръжейникът пребледня. Той премести погледа си от момичето към Бонхарт и обратно, и лицето му странно измени изражението си. Най-накрая кимна на един калфа и полугласно издаде някакви заповеди.
— Разполагам с един — каза бавно той, — който ще те удовлетвори, Бонхарт.
— Защо не го показа веднага? — промърмори ловецът на глави. — Нали ти писах, че искам да получа първокласно оръжие? Или може би си мислиш, че не мога да си позволя един хубав меч?
— Знам какво можеш да си позволиш — изрече с натъртване Естерхази. — Не те познавам от вчера. А ти защо не ми показа веднага? Няма откъде да знам кого ще ми доведеш… с нашийник и на каишка. Нямаше как да се досетя за кого и за какво е предназначен мечът. Сега знам всичко.
Калфата се върна, носейки продълговата кутия.
— Ела, момиче — тихо каза Естерхази. — Погледни.
Цири се приближи. Погледна. И силно въздъхна.
Тя извади меча с мълниеносно движение. Огънят от камината лумна ослепително в жлебовете на острието, червени пламъци затанцуваха в ажурния ефес.
— Това е той — каза Цири. — Сигурно си се досетил. Вземи го в ръце, ако искаш. Но внимавай, по-остър е от бръснач. Усещаш ли как ръкохватката прилепва към дланта? Направена е от една плоска риба, на чиято опашка има отровен шип.
— Скат?
— Сигурно. По кожата на тази риба има мънички зъбчета, затова и ръкохватката не се плъзга в дланта, дори ако е потна. Погледни какво е гравирано на острието.
Висогота се наведе и погледна, примижавайки.
— Елфическа мандала — каза той, като вдигна глава. — Така наречената blathan caerme, гирлянда на съдбата, означаваща духовно единство със света — стилизираните цветове на дъб, ливадник и жълт цветилник. Кула, поразена от мълния. При Старите народи — символ на хаос и разрушение… А над кулата…
— Лястовица — завърши Цири. — Zireael. Моето име.
— Добре направено, хубава вещ — каза най-накрая Бонхарт. — Гномска изработка, веднага се вижда. Само гномите коват такава тъмна стомана. Само гномите я наточват, докато е гореща, и само гномите правят острието ажурно, за да намалят тежестта му… Признай си, Естерхази… Това е дубликат, нали?