— Нека си ходи. — От тълпата неочаквано излезе брадясал до очите тип със салтамарка от конска кожа. — Нека си ходи, щом му е противно! На мен не ми е противно. Казаха, че който посече това Плъхче, ще получи награда. Аз искам да изляза на арената.
— Как ли пък не! — извика един от хората на Имбра, не много висок, но жилест и добре сложен мъж с буйна, разрошена и сплъстена коса. — Ние дойдохме първи! Нали, момчета?
— Така е — подкрепи го друг, слаб, с клиновидна брада. — Ние сме първи! А ти, Виндсор, не си вири носа! Какво от това, че зрителите са от простолюдието? Фалка е на арената, трябва само да протегнем ръка и да я хванем. А простаците нека гледат, голяма работа!
— А и ще има печалба! — извика трети, с ярък арамантов дублет. — Щом трябва да е спорт, значи ще е спорт, нали така, господин Хувенагел? Нека да е развлечение! Някой спомена за награда?
Хувенагел се усмихна широко и кимна, разтърсвайки гордо и с достойнство бузите си.
— А как се правят залозите? — поинтересува се брадатият.
— За резултата от схватката още не се приемат! — засмя се търговецът. — Засега залозите са три към едно за това, че никой от вас няма да посмее да влезе в ограждението.
— Пфу! — изсумтя Конската кожа. — Аз ще посмея! Готов съм!
— Отмести се, казах! — опъна му се Сплъстения. — Ние дойдохме първи и затова ще бъдем първи! Е, какво чакаме?
— А колко наведнъж могат да слязат на арената при нея? — Арамантовия позатегна колана си. — Или трябва да влизаме един по един?
— Ах, вие, кучи синове! — съвсем неочаквано изкрещя безцветният бургмистър с биволски глас, който изобщо не съответстваше на телосложението му. — Може и десетимата да й се нахвърлите едновременно? Може би и на коне? Или с колесници? А може да ви дадат и един катапулт, за да замеряте момичето с камъни отдалеч? А?
— Добре, добре — прекъсна ги Бонхарт, който обсъди набързо нещо с Хувенагел. — Нека бъде спорт, но и забавление трябва да има. Може и по двама. По двойки.
— Но наградата няма да се удвоява — предупреди ги Хувенагел. — Ако сте двама, ще се наложи да делите.
— Какви двойки? Как така по двама? — Сплъстения с рязко движение свали наметалото от гърба си. — Не ви ли е срам, момчета? Та това е само една девойка! Пфу! Отдръпнете се! Ще отида сам и ще я поваля!
— Фалка ми е нужна жива! — възпротиви се Виндсор Имбра. — Плюя на вашите боеве и схватки! Няма да участвам в забавлението на Бонхарт, момичето ми трябва. Живо! Отивате двамата, ти и Ставро. И я изкарайте оттам.
— Според мен е срамно да идат двама — обади се Ставро, онзи с брадичката.
— Баронът ще подслади срама ти с флорени. Но само ако тя е жива.
— О, да, какъвто е скъперник — засмя се Хувенагел и разтресе бузи. — И няма капчица спортен дух в него. Както и желание да повдига духа на другите. А аз поддържам спорта. И увеличавам размера на наградите. Който излезе сам на арената и сам се справи с нея, собственоръчно ще го наградя не с двайсет, а с трийсет флорена.
— Какво чакаме тогава! — извика Ставро. — Аз отивам пръв!
— Не бързай! — отново изрева дребният бургмистър. — Момичето е облечено само с една тънка ленена дрешка! Значи и ти трябва да свалиш разбойническата кожа, войнико! Това е спортът!
— Дяволите да ви вземат! — Ставро съблече украсения с железа кафтан, след това съблече ризата си през глава и разкри слабите си, обрасли като на павиан ръце и гърди. — Дяволите да ви вземат, уважаеми, заедно с вашия спорт! Така ще отида, само по гащи! Или и тях да събуя?
— Събуй и долните! — изхриптя сексапилно маркиза Де Немент-Уйвар. — Да видим само мутрата ти ли е мъжка!
Съпроводен с продължителни аплодисменти, голият до кръста Ставро взе оръжието си и прехвърли крак през бариерата, наблюдавайки внимателно Цири. Тя скръсти ръце на гърдите си. Не направи дори стъпка към стърчащия от пясъка меч. Ставро се обърка.
— Не го прави — каза Цири много тихо. — Не ме принуждавай… Няма да ти позволя да ме докоснеш.
— Не се сърди, момиче. — Ставро прехвърли през бариерата и другия си крак. — Нямам нищо против теб. Но бизнесът си е бизнес.
Той не завърши думите си, защото Цири вече беше до него. Държеше в ръка Лястовичката, както вече беше кръстила мислено гномския гвихир. Използва едно просто, почти детско нападение, финт, наречен „трите крачки“, но Ставро не успя да го предвиди. Отстъпи назад, инстинктивно вдигна меча си и веднага попадна в нейна власт — след отскока опря гръб в огражденията, а острието на Лястовичката застина на един цал от върха на носа му.