— Този фокус — обясни Бонхарт на маркизата, надвиквайки възхитените ревове и крясъци — се нарича „три крачки, лъжливо движение и атака терца“. Евтин номер, очаквах от девойката нещо по-изящно. Но трябва да призная, че ако беше поискала, този глупак вече щеше да е мъртъв.
— Убий го! Убий го! — ревяха зрителите. А Хувенагел и бургмистър Пеницвик насочиха палци надолу. Кръвта се отдръпна от лицето на Ставро, а на бузите му избиха пъпки и белези — следствие от преболедувана в детството му шарка.
— Нали ти казах да не ме принуждаваш — прошепна Цири. — Не искам да те убивам! Но няма да ти позволя да ме докоснеш. Връщай се там, откъдето си дошъл.
Тя отстъпи назад, обърна се, отпусна меча и погледна нагоре, към ложата.
— Забавлявате се за моя сметка? — извика тя с крехък глас. — Искате да ме накарате да се бия? Да убивам? Не ме карайте! Няма да се бия!
— Чу ли я, Имбра? — прогърмя в тишината насмешливият глас на Бонхарт. — Чиста печалба! И никакъв риск! Тя няма да се бие. Можеш просто да я вземеш от арената и да я отведеш при барон Касадей, за да може той спокойно да си поиграе с нея. Можеш да я вземеш без никакъв риск. С голи ръце!
Виндсор Имбра се изплю. Все още притиснатият към оградата Ставро дишаше тежко, стискайки меча си в ръка. Бонхарт се засмя.
— Но аз залагам диаманти срещу орехи, Имбра, че няма да успеете да направите нищо.
Ставро въздъхна дълбоко. Стори му се, че стоящата с гръб към него девойка е объркана, разконцентрирана. В него кипеше гняв, срам и омраза. И той не издържа. Нападна. Бързо и вероломно.
Зрителите не успяха да забележат парирането и ответния удар. Видяха само как нахвърлилият се върху Фалка Ставро направи няколко балетни стъпки, а после, вече съвсем не балетно, падна по лице върху пясъка, който веднага се напои с кръв.
— Инстинктите вземат връх! — надвика тълпата Бонхарт. — Рефлексите действат! Как ти се струва, Хувенагел? Не ти ли казах? Ще видиш, няма да има нужда от договете.
— Ах, какво прелестно и доходно зрелище! — Хувенагел замижа от удоволствие.
Ставро се надигна на треперещите си от усилието ръце, заклати глава, закрещя, захриптя, от него плисна кръв и той отново падна на пясъка.
— Как се нарича този удар, господин Бонхарт? — изхриптя сексапилно маркиза Де Немент-Уйвар, потривайки коляно в коляно.
— Това беше импровизация… — Ловецът на глави, който въобще не погледна маркизата, оголи зъби в усмивка. — Прекрасна, творческа, бих казал, вдъхновена импровизация. Чувал съм за едно място, където обучават как така импровизирано да се разпаря корем. Готов съм да се обзаложа, че нашата госпожица познава това място. И аз вече знам коя е тя.
— Не ме принуждавайте! — извика Цири, а в гласа й завибрира заплашителна нотка. — Не искам! Разбирате ли? Не искам!
— Това момиче е дошло от ада! — Амарантовия ловко прескочи бариерата и веднага хукна в кръг по арената, за да отвлече вниманието на Цири от прескачащия от противоположната страна Сплъстен. След Сплъстения оградата прескочи и Конската кожа.
— Нечестна игра! — закрещя чувствителният към всичко, засягащо игрите, дребничък бургмистър Пеницвик, и тълпата го подкрепи.
— Трима срещу един! Нечестна игра!
Бонхарт се засмя. Маркизата облиза устните си и започна още по-силно да потрива крака.
Планът на тримата беше прост — да притиснат отстъпващата девойка към оградата, след което двама да я блокират, а третият да я убие. Нищо подобно не стана. По простата причина, че девойката не отстъпи, а нападна.
Тя се плъзна между тях с балетен пирует толкова ловко, че почти не остави следи върху пясъка. Удари Сплъстения в движение, точно там, където трябваше. В шийната артерия. Ударът беше толкова лек, че тя не изгуби ритъм, а танцувайки, се завъртя в обратен финт. Така върху нея не падна нито една капка от кръвта, която бликаше от врата на Сплъстения. Оказвайки се зад Цири, Амарантовия се опита да я удари по врата, но коварният замах беше отразен от мълниеносния ответен удар на озовалото се зад гърба й острие. Цири се разгъна като пружина, удари с две ръце, увеличавайки силата на удара чрез рязко завъртане на бедрата. Свистейки и мляскайки, черният, остър като бръснач гномски меч разпори корема на Амарантовия. Той започна да вие и рухна върху пясъка, свивайки се на кълбо. Конската кожа подскочи, опитвайки се да намушка девойката в гърлото, но тя мигновено отби удара, завъртя се с лекота и бързо поряза лицето му, разпаряйки очите, носа, устата и брадичката.
Публиката ревеше, свиркаше, тропаше с крака и виеше. Маркиза Де Немент-Уйвар беше пъхнала двете си ръце между стиснатите си бедра, облизваше устните си и се смееше с нервен контраалт. Нилфгардският ротмистър от запаса беше пребледнял като хартия. Някаква жена се опитваше да закрие с ръка очите на дърпащо се дете. Побелял старец на първия ред бурно и шумно изхвърляше съдържанието на стомаха си, навел глава между коленете си.