Конската кожа плачеше, покрил лицето си с ръце, изпод пръстите му се стичаше смесена със слюнка и слуз кръв. Амарантовия се влачеше по пясъка и квичеше като свиня. Сплъстения спря да дращи по гредите, омазани от кръвта, бликаща от него в ритъма на пулсиращото му сърце.
— Помо-о-ощ! — виеше Амарантовия, трескаво опитвайки се да удържи изсипващите се от корема му вътрешности. — Момчета-а-а! Помо-о-ощ!
— Пхиии… бхууу… бхиии — бълваше кръв от устата и от носа си Конската кожа.
— Убий го! Убий го! — скандираше публиката, потропвайки ритмично с крака. Повръщащият старец беше избутан от пейката и изхвърлен с ритници навън.
— Залагам диаманти срещу орехи — прогърмя сред суматохата насмешливият бас на Бонхарт, — че повече никой няма да се осмели да излезе на арената. Диаманти срещу орехи, Имбра! Какви ти орехи — даже срещу орехови черупки!
— Убий го! — Рев, тропане, аплодисменти. — Убий го!
— Милостива госпожице! — извика Виндсор Имбра, призовавайки с жестове подчинените си. — Поне ми позволи да прибера ранените! Позволи ми да изляза на арената и да ги прибера, преди да им изтече кръвта и да умрат! Прояви човещина, милостива госпожице!
— Човещина? — повтори с усилие Цири, усещайки, че едва сега започва наистина да се развихря. Бързо се съвзе чрез серия заучени вдишвания и издишвания. — Елате и ги вземете. Но елате невъоръжени. Проявете и вие човещина. Поне веднъж!
— Не-е-е! — ревеше и скандираше тълпата. — Убий! Убий!
— Вие сте подли зверове! — Танцувайки, Цири се завъртя, оглеждайки трибуните и пейките. — Вие сте долни свине! Негодници! Проклети кучи синове! Искате кръв? Елате тук, слезте долу, опитайте и помиришете! Излижете кръвта, докато не е изстинала! Зверове! Вампири!
Маркизата изохка, затрепери, подбели очи и леко се облегна на Бонхарт, без да изпуска притиснатите между бедрата си ръце. Бонхарт се намръщи и я отблъсна от себе си, без дори да си помисли да прояви деликатност. Тълпата виеше. Някой хвърли на арената остатъци от салам, друг — обувка, трети — краставица, като се целеше в Цири. Тя разсече краставицата още във въздуха с един удар на меча си, с което предизвика още по-силен рев.
Виндсор Имбра и хората му вдигнаха Амарантовия и Конската кожа. Амарантовия закрещя. Конската кожа изгуби съзнание. Сплъстения и Ставро въобще не показваха признаци на живот. Цири отстъпи назад, колкото се може по-далеч — доколкото позволяваше арената. Хората на Имбра също се стараеха да стоят на разстояние от нея.
Виндсор Имбра не помръдваше. Той изчака да изнесат ранените и убитите. Гледаше Цири изпод полуспуснати клепачи, без да сваля ръка от дръжката на меча си, който, въпреки обещанието, не беше свалил, излизайки на арената.
— Недей — предупреди го тя, една помръдвайки с устни. — Не ме принуждавай. Моля те.
Имбра беше пребледнял. Тълпата тропаше, ревеше и виеше.
— Не я слушай — отново надвика рева и тропота Бонхарт. — Извади меча. Иначе целият свят ще узнае, че ти си страхливец и смотаняк. От Алба до Яруга ще научат, че доблестният Виндсор Имбра е избягал от едно момиче, подвил си е опашката като помияр!
Мечът на Имбра се подаде на един цал от ножницата.
— Недей — каза Цири.
Острието се скри.
— Страхливец! — изкрещя някой от тълпата. — Боклук! Заешко сърце!
С каменно изражение на лицето Имбра се приближи до края на арената. Преди да се хване за протегнатите отгоре ръце, той отново се огледа.
— Ти сигурно знаеш какво те очаква, момиче — каза тихо той. — Сигурно вече знаеш какъв е Лео Бонхарт. Сигурно вече знаеш на какво е способен той. Какво го възбужда. Ще бъдеш изкарвана на арената. Ще убиваш за развлечение на такива свини и мръсници, като тези, които са насядали наоколо. И за развлечение на други, които са още по-лоши. И когато убийствата ти престанат да ги забавляват, когато на Бонхарт му омръзне да те мъчи, тогава ще те убие. Ще пуснат на арената толкова много бойци, че няма да успееш да си опазиш гърба. Или ще пуснат кучета. И те ще те разкъсат, а сганта в залата ще вдишва аромата на кръвта и ще реве: „Браво!“. А ти ще издъхнеш върху пясъка. Ще издъхнеш по същия начин, по който днес умряха посечените от теб. Запомни думите ми.
Странно, но едва сега тя обърна внимание на малкия герб върху неговото емайлирано жабо.
Сребърен еднорог, изправен на задните си крака, на черен фон.
Еднорог.
Цири наведе глава. Тя гледаше украсеното с орнаменти острие на меча.