— Е, господа — реши да се намеси в разговора Лютичето, изобразявайки на лицето си нещо, което по неговото мнение беше усмивка на опитен дипломат. — Защо е нужен такъв тон? Ние сме порядъчни хора, няма за какво да се боим от властите, нещо повече — с удоволствие им съдействаме. Винаги, когато имаме възможност, разбира се. От друга страна, и на нас ни се иска да виждаме от властите същото, не съм ли прав, господин военен? Поне по толкова незначителен въпрос като разясняване на причините, по които искат да ограничат гражданските ни свободи?
— Води се война, господине — отговори военният, който изобщо не се смути от потока от думи на Лютичето. — Свободите, както подсказва наименованието им, са за мирно време. А причините ще ви ги разясни господин префектът. Аз само изпълнявам заповеди и няма да влизам в дискусии.
— Което си е истина, истина си е — съгласи се вещерът и леко намигна на трубадура. — Водете ме тогава в префектурата, господин военен. А ти, Лютиче, се върни при нашите и им кажи какво е станало. Направете каквото трябва. Регис знае какво точно.
— Та какво правите из Склоновете, господин вещер? Какво търсите тук?
Задалият въпроса беше тъмнокос мъж с лице, покрито с белези и кожена превръзка, закриваща лявото око. В някоя тъмна уличка видът на циклопското му лице със сигурност би изтръгнал вик на ужас от гърдите на множество хора. И абсолютно напразно, защото това беше лицето на господин Фулко Артевелде, префектът на Ридбрун, най-старшият по ранг страж на закона и реда в цялата околност.
— Какво търсите из Склоновете? — повтори въпроса си най-старшият по ранг страж на закона в цялата околност.
Гералт въздъхна и сви рамене, демонстрирайки равнодушие.
— Вие самият знаете отговора на този въпрос, господин префект. Нали сте могли да научите, че съм вещер, само от пчеларите от Заречие, които ме наеха за охрана. А бидейки вещер, търся възможност да заработя — както из Склоновете, така и навсякъде другаде. Тъй че се придвижвам в посоката, указана ми от онези, които са ме наели.
— Логично — кимна Фулко Артевелде. — Или поне така изглежда. Разделили сте се с пчеларите преди два дни. Но възнамерявате да продължите придвижването си на юг в малко странна компания. С каква цел?
Гералт не наведе глава, издържа горещия поглед на единственото око на префекта.
— Арестуван ли съм?
— Не. Засега не.
— Следователно целта и посоката на движението ми са моя лична работа. Както ми се струва.
— Обаче аз бих ви посъветвал да говорите честно и откровено. Най-малкото за да докажете, че не изпитвате никаква вина и не се опасявате нито от закона, нито от бдящите за спазването му власти. Ще се опитам да повторя въпроса си: каква е целта на експедицията ви, вещерю?
Гералт се замисли за кратко.
— Опитвам се да намеря друидите, които някога живееха в Ангрен, а сега като че ли са се преместили в този район. Не е било трудно да научите това от пчеларите, които ескортирахме.
— Кой ви нае срещу друидите? Нима защитниците на природата са изгорили във Върбова жена някого, когото не е трябвало?
— Доста странно е да чувам приказки, слухове и суеверия от просветен човек. Нужна ми е информация от друидите, а не кръвта им. Но честно казано, господин префект, мисля, че вече бях достатъчно искрен, за да е станало ясно, че не изпитвам никаква вина.
— Не става въпрос за вашата вина, или поне не само за нея. Бих искал в разговора ни да започнат да преобладават тоновете на взаимна доброжелателност. Независимо от това какво си мислите за разговора ни, целта му е, освен останалите неща, да запази живота на вас и спътниците ви.
— Вие — отговори Гералт след кратка пауза — предизвикахте у мен огромно любопитство, господин префект. Освен останалите неща. Ще изслушам с огромно внимание поясненията ви.
— Не се съмнявам. Ще стигнем и до поясненията, но постепенно. На етапи. Чували ли сте някога, господин вещерю, за институцията „ключов свидетел“? Знаете ли какво представлява това?
— Знам. Някой, който в желанието си да отърве кожата, предава приятелите си.
— Страшно опростено — каза Фулко Артевелде, без да се усмихне. — Впрочем, много типично за нордлинг. Вие често запълвате пропуските в образованието си със саркастични или карикатурни опростявания, които смятате за шеги. Тук, на Склоновете, господин вещер, действат законите на Империята. По-точно — ще действат законите на Империята, когато изцяло изкореним ширещото се тук беззаконие. Най-доброто средство за борба с беззаконието и бандитизма е ешафодът, който вие, несъмнено, сте видели на пазарния площад. Но понякога върши работа и институцията „ключов свидетел“.