— Господин префект! — Гералт бързо и рязко изпревари заповедта за поредния шамар. — Да оставим това, ако може. Всичко, което каза тя, е толкова точно, че може би става въпрос не за лъжа, а по-скоро за недостатъчна информираност. Но откъде има тя тази информация? Тя току-що си призна, че ме вижда за пръв път в живота си. Аз също я виждам за пръв път. Гарантирам.
— Благодаря за помощта в разследването — погледна го накриво Артевелде. — Невероятно ценна помощ. Когато започна да разпитвам вас, разчитам, че ще се окажете също толкова красноречив. Ангулеме, чу ли какво попита господин вещерът? Говори. Не чакай да те подканят.
— Беше обявено — девойката облиза течащата от носа й кръв, — че ако бъде съобщено на властите за някакво планирано престъпление, ако бъде издаден някой, който замисля злодейство, ще бъде проявена милост. Е, аз точно това правя, нали? Знам за подготвяно престъпление, искам да предотвратя лоша постъпка. Слушайте какво ще ви съобщя: Славея и бандата му чакат в Белхавен този вещер и искат да го убият. Бяха наети от един полуелф, чужденец, дошъл дявол знае откъде — никой не го познава. Този елф каза на Славея всичко: как изглежда вещерът, откъде идва, накъде отива, в каква компания пътува. Предупреди го, че това е вещер — не някакъв тъпак, а умел боец, и да не се правят на смели, а да го застрелят в гърба с арбалет, или най-добре да го отровят, ако яде или пие нещо в Белхавен. Полуелфът даде пари за това на Славея. Много пари. И обеща после да даде още повече.
— След като бъде свършена работата — отбеляза Фулко Артевелде. — Значи този полуелф все още е в Белхавен? С бандата на Славея?
— Възможно е. Не знам това. Вече минаха две седмици, откакто избягах от бандата на Славея.
— Тогава защо ги топиш? — усмихна се вещерът. — Лични сметки?
Очите на девойката се присвиха, подпухналите й устни се свиха презрително.
— Какво ти влиза в работата с кого имам сметки за разчистване, чичко? А като ги топя, ти спасявам живота, нали? Трябва да ми благодариш!
— Благодаря. — Гералт отново изпревари заповедта да й бъде ударен шамар. — Само исках да отбележа, че ако е заради лични сметки, надеждността ти като източник намалява, ключови свидетелю. Хората издават съратниците си, за да спасят живота си и кожата си, но когато искат да си отмъстят — лъжат.
— Нашата Ангулеме няма никакви шансове да си спаси живота — прекъсна го Фулко Артевелде. — Но кожата си наистина иска да спаси. За мен това е напълно оправдан мотив. Нали, Ангулеме? Ти искаш да спасиш кожата си?
Девойката стисна устни. И пребледня.
— Бандитска храброст — обади се презрително префектът. — Бива ви да нападате, като имате числено превъзходство, да ограбвате слабите, да убивате невъоръжените. Но да погледнете смъртта в лицето — това е по-трудно. На това не сте способни.
— Ще видим — промърмори тя.
— Ще видим — съгласи се сериозно Фулко. — И ще чуем. Ще си изкараш белия дроб от крясъци на ешафода.
— Ти обеща милост!
— И ще си удържа на думата. Ако това, което казваш, се окаже истина.
Ангулеме се дръпна върху стола, сякаш сочейки Гералт с цялото си тяло.
— А това какво е? — извика тя. — Не е ли истина? Нека да каже, че не е вещер и не е Гералт! Ще ми говори, че съм ненадеждна! Нека отиде в Белхавен и ще види, че не лъжа! На сутринта ще намерите трупа му в някоя канавка. И тогава ще кажете, че не съм предотвратила престъплението, и няма помилване! Нали? Мошеници сте вие! Мошеници — и нищо повече!
— Не я бийте — каза Гералт — Моля ви.
В гласа му имаше нещо, което спря ръцете на префекта и стража насред пътя им. Ангулеме изсмърка с нос и го погледна проницателно.
— Благодаря, чичко — каза тя. — Но биенето е дребна работа, ако искат — нека да ме бият. От малка ме бият — свикнала съм. Ако наистина искаш да си добър, потвърди, че казвам истината. Нека си удържи на думата. Нека да ме обесят, мамка му!
— Отведете я — нареди Фулко, спирайки с жест понечилия да протестира Гералт. — Тя вече не ни е нужна — продължи той, когато двамата останаха сами. — Аз знам всичко и ще ви го обясня. А след това ще ви помоля за взаимност.
— Първо — изрече студено вещерът — обяснете каква беше същността на този толкова шумен финал, завършил с дива молба за обесване. Нали девойката си свърши работата като ключов свидетел?
— Още не я е свършила.
— Тоест?
— Омер Страген, с прякор Славея, е изключително опасен бандит. Жесток и нагъл, умен и хитър. Неговата безнаказаност примамва други да тръгнат по този път. Трябва да го спра. Затова се договорих с Ангулеме. Обещах й, че ако в резултат на нейните показания Славея бъде хванат, а бандата му — разбита, Ангулеме ще бъде обесена.