— Нямам какво да кажа.
— Аз мисля, че имаш.
— На мен, господин Фулко — отговори спокойно Гералт, — дори ми харесва светът от твоите визии и идеи.
— Наистина ли? Физиономията ти говори за обратното.
— Светът от твоята идея е свят, подходящ точно за вещери. В него един вещер никога няма да остане без работа. Вместо кодексите, параграфите и високопарните фрази за справедливост, твоята идея ще доведе до беззаконие, анархия, своеволия и корупция; тя ще създаде условия за прекалено усърдие на кариеристите, стремящи се да се подмажат на началниците си; ще създаде благоприятни условия за сляпата отмъстителност на фанатиците, за жестокостта на палачите, за реванш и садизъм. Твоята визия — това е свят на страх, свят, в който хората ги е страх да излизат по мръкнало, не заради бандитите, а заради стражите на закона, защото в края на краищата големите преследвания на бандити водят до това, че бандитите масово се вливат в редовете на служителите на закона. Твоята визия е свят на подкупи, шантаж и провокации, свят на ключовите свидетели и лъжесвидетелите. Свят на шпионите и признанията, изтръгнати чрез изтезания. Доносничество и страх от доносници. И неизбежно ще настъпи денят, когато в твоя свят ще започнат да разкъсват с клещи гърдите на неправилния човек, когато ще обесят или набият на кол някой невинен. Ето тогава ще настъпи светът на престъпленията. Накратко казано, свят, в който един вещер ще се чувства като риба във вода.
— Я виж ти! — възкликна Фулко Артевелде след кратко мълчание, потърквайки кожената превръзка на окото си. — Идеалист! Вещер. Професионалист. Специалист по убийствата. И въпреки това идеалист. И моралист. Опасно нещо, като се има предвид професията ти, вещерю. Знак за това, че започваш да надрастваш професията си. Някой ден ще се запиташ дали да убиеш поредната стрига — а ако е невинна стрига? Ще се запиташ дали в теб не е заговорила сляпата отмъстителност и слепият фанатизъм? Не ти пожелавам да се стигне дотам. А ако все пак някой ден… не ти го пожелавам, но все пак е възможно някой да навреди на твой близък по най-жесток и садистичен начин, и тогава с огромна охота ще те върна към настоящия ни разговор, към проблема за наказанието, пропорционално на вината. Кой знае дали тогава възгледите ни ще се различават толкова категорично? Но днес, тук и сега, това няма да бъде предмет на разсъждения или спорове. Днес ще говорим за конкретни неща. И конкретно за теб.
Гералт леко вдигна вежди.
— Макар че ти се отнесе с ирония към моите методи и моето виждане за света на законността, точно ти ще ми помогнеш тази визия да се осъществи, драги вещерю. Повтарям: заклел съм се, че тези, които нарушават закона, ще си получат заслуженото. Всички. От дребния престъпник, който използва подправени теглилки на пазара, до онзи, който е ограбил на пътя обоз с лъкове и стрели за войската. Разбойници, джебчии, крадци, грабители. Гръмко наричащите себе си борци за свобода терористи от организацията „Свободни Склонове“. И Славея. Преди всичко Славея. Славея трябва да бъде наказан, без значение с какви методи. Само да е по-скоро. Преди да обявят амнистия и той да се измъкне… Вещерю, от много месеци очаквам нещо такова, което ще ми позволи да го изпреваря поне малко. Което ще ми позволи да имам предимство, да го накарам да допусне грешка — онази единствена, решителна грешка, която ще го погуби. Да продължавам ли, или вече отгатна?
— Отгатнах, но продължавай.
— Тайнственият полуелф, инициаторът и вдъхновителят на покушението, е предупреждавал Славея, съветвал го е да бъде предпазлив, да изостави безгрижието, арогантността си и перченето. Знам, че не е било без основание. Но предупрежденията няма да помогнат. Славея ще допусне грешка. Той ще нападне вещер, предупреден и готов да се защитава. Ще нападне вещер, който очаква нападението. И това ще бъде краят на разбойника Славея. Искам да сключа съюз с теб, Гералт. Ще бъдеш моят ключов вещер. Не ме прекъсвай. Договорът е прост: всяка страна ще даде обещание, което ще изпълни. Ти ще убиеш Славея, а в замяна на това аз… — Той млъкна за миг, хитро усмихвайки се. — Няма да попитам какви сте вие, откъде идвате, накъде сте тръгнали и с каква цел. Няма да попитам защо един от вас говори с едва забележим нилфгардски акцент, а на друг от спътниците ти се ежат кучетата и конете. Няма да заповядам да отнемат на Лютичето тубуса със записките, няма да проверя какво пише в тях. И ще предупредя имперското разузнаване за вас едва след като Славея бъде убит или се озове в килиите ми. Дори по-късно, защо да се бърза? Ще ви дам време. И шанс.