И дойде време да се разделят.
Гералт беше омотал главата си с копринената кърпа на Милва. Провери за пореден път как стои сихилът на гърба му и кинжалите в джобовете на ботушите.
До него Кахир точеше дългия си нилфгардски меч. Ангулеме беше завързала през бельото си кожена лента и беше мушнала в джоба на ботуша си ловджийски нож, подарък от Милва. Стрелкинята й Регис оседлаваха конете им. Вампирът беше дал на Ангулеме врания си кон, а самият той беше взел мулето Дракул.
Бяха готови. Оставаше само едно нещо.
— Елате всички тук.
Те се приближиха.
— Кахир, сине на Кеалах — започна Гералт, стараейки се да не бъде патетичен, — аз те обидих с несправедливото си подозрение и се държах към теб като подлец. Поднасям ти извинение пред всички с наведена глава. Поднасям ти извинението си и те моля да ми простиш. Моля и всички останали да ми простите, защото беше подло да ви карам да гледате и слушате това.
Излях върху Кахир и върху вас гнева, озлоблението и огорчението си. Произтичащи от това, че знам кой ни е предал. Знам кой е предал и е похитил Цири, която искаме да спасим. Гневът ми се дължи на факта, че става въпрос за личност, която някога ми беше много близка.
Къде се намираме, какво смятаме да правим, накъде отиваме… всичко това е било открито с помощта на сканираща магия. Не е толкова сложно за майсторка в магиите да открие на разстояние и да проследи някой познат и близък, с когото продължително време са имали психически контакт, позволяващ да се създаде матрица. Но магьосникът и магьосницата, за които говоря, допуснаха грешка. Те се разкриха. Сгрешиха при преброяването на членовете на отряда ни, и това ги издаде. Кажи им, Регис.
— Гералт може и да е прав — изрече бавно Регис. — Както всеки вампир, аз съм невидим за магическо сондиране и сканиране, или проследяващи магии. Вампирът може да се проследи с аналитична магия отблизо, но е невъзможно да бъде открит на разстояние с помощта на сканираща магия. Сканиращата магия няма да покаже един вампир. Магическият скенер ще покаже пустота на мястото, където се намира един вампир, няма да намери нищо там. Само магьосник би могъл да сгреши така по отношение на нас — да сканира четирима там, където в действителност има петима, тоест четирима човеци и един вампир.
— Ще се възползваме от грешката на магьосниците — продължи Гералт. — Аз, Кахир и Ангулеме ще отидем в Белхавен, за да се срещнем с полуелфа, който наема убийци срещу нас. Няма да го питаме по чия заповед действа, защото вече знаем. Ще го попитаме къде се намират магьосниците, чиито заповеди изпълнява. Когато узнаем, ще отидем там. И ще си отмъстим.
Всички мълчаха.
— Ние престанахме да броим дните, затова дори не забелязахме, че днес е вече двайсет и пети септември. Преди два дни беше равноденствието. Еквинокцията. Да, това беше точно тази нощ, за която си мислите. Да, виждам вашата потиснатост, виждам какво има в очите ви. Вие сте приели сигнала тогава, в онази отвратителна нощ, когато търговците, разположени на лагер до нас си придаваха смелост чрез песни и пускане на фойерверки. Вероятно при вас усещането не е било толкова силно, колкото при мен и Кахир, но се досещате. Подозирате. И се боя, че подозренията ви се основателни.
Закрякаха прелитащи над голото бърдо гарги.
— Всичко подсказва, че Цири е мъртва. Преди две нощи, по време на Еквинокцията, тя е загинала. Някъде далеч оттук, сама сред враждебни и чужди хора.
А на нас ни остава само отмъщението. Да отмъстим кърваво и жестоко, така че и след сто години да се говори за това в легендите. Легенди, които хората ще се страхуват да слушат след залез-слънце. А на онези, които поискат да повторят това престъпление, ще им се разтреперят ръцете само при мисълта за нашето отмъщение. Ще дадем пример за назидание! По методите на господин Фулко Артевелде — мъдрият господин Фулко, който знае как трябва да се постъпва с мерзавци и подлеци. Ние ще дадем пример за назидание, който ще стресне дори него!
Да започваме и нека пъкълът ни помага. Кахир, Ангулеме, на конете. Тръгваме нагоре по Неви, към Белхавен. Лютиче, Милва, Регис — вие потегляте към Сансретур, към границите на Тусент. Няма да се заблудите — Горгона ще ви сочи пътя. Доскоро.
Цири галеше черния котарак, който, подобно на всички котки, се беше върнал в къщурката насред блатото, когато стремежът му към свобода и безделие беше победен от студа, глада и житейските несгоди. Сега той лежеше в скута на девойката и си отъркваше вратлето под дланта й с мъркане, свидетелстващо за дълбока наслада.
Разказът на девойката беше абсолютно безинтересен за котката.
— Това беше единственият път, в който видях Гералт насън — започна Цири. — От момента, в който се разделихме на остров Танед. След Кулата на Чайката никога не го бях сънувала. Защото мислех, че е мъртъв. И изведнъж ме връхлетя този сън — като онези, които сънувах някога и за които Йенефер казваше, че са пророчески, че показват или миналото, или бъдещето. Това беше в навечерието на Еквинокцията. В града, чието име не помня. В мазето, в което ме беше затворил Бонхарт. След като чрез изтезания ме принуди да му кажа коя съм.