— Но има един проблем — отпусна ръката си Ангулеме. — Как смяташ да ме отведеш при Славея, Новосад?
— Ето как! — Бандитът протегна ръка. — За шията!
Гералт веднага изтегли сихила и го мушна под носа на Новосад.
— Не те съветвам — процеди той.
Новосад отскочи назад и изтегли меча си. Със съскане Ирел измъкна от ножницата на гърба си крива сабя. Останалите последваха примера им.
— Не ви съветвам — повтори вещерът.
Новосад изруга. Погледна към приятелите си. Той не беше много силен в аритметиката, но все пак можеше да пресметне, че петима са много повече от трима.
— Бийте се! — изрева той и се хвърли върху Гералт. — Убийте ги!
С полузавъртане вещерът избегна удара и със силен замах удари Новосад в челото. Още преди бандитът да падне, Ангулеме се наведе с рязък замах, ножът й изсвистя във въздуха и нападащият я Ирел се олюля — под брадичката му стърчеше костената дръжка. Разбойникът изпусна сабята си, измъкна ножа с двете си ръце и от раната бликна кръв, а Ангулеме скочи, изрита го с крак в гърдите и го повали на земята. През това време Гералт съсече другия бандит, а Кахир уби третия — силният удар на нилфгардския меч отсече от черепа на разбойника парче с размера на резен диня. Последният бандит отстъпи назад и скочи към коня си. Кахир подхвърли меча си във въздуха, хвана го за острието и го метна като копие. Уцели бандита точно между лопатките. Конят зацвили и вдигна глава, приклекна, затропа с копита, теглейки по червената кал трупа със заплетена в поводите ръка.
Всичко продължи не повече от пет удара на сърцето.
— Хора-а-а! — извика някой между къщите. — Хора-а-а! На помо-о-ощ! Убиват! Убиват! Убиват!
— Войската! Извикайте войската! — изкрещя друг миньор, прогонвайки децата, които, подобно на всички деца по света, се бяха появили незнайно откъде, за да гледат и да се пречкат из краката.
— Някой да извика войската!
Ангулеме вдигна ножа си, избърса го и го пъхна в джоба на ботуша си.
— Моля, нека да я извика! — изкрещя тя в отговор, оглеждайки се наоколо. — Вие какво, миньори, слепи ли сте? Това беше самоотбрана! Нападнаха ни, бандитите! А вие като че ли не ги знаете? Малко ли зло са ви сторили? Малко ли рекет са ви взели?
Тя силно кихна. После измъкна от колана на Новосад кесията му и се наведе над Ирел.
— Ангулеме!
— Какво?
— Остави ги.
— Защо? Та това е плячка! Ти да не береш парите от дърветата?
— Ангулеме…
— Ей, вие — разнесе се изведнъж звучен глас. — Елате тук!
До отворените врати на бараката, служеща за склад на инструменти, стояха трима мъже. Двама от тях бяха късо подстригани здравеняци с ниски чела и несъмнено с ниска интелигентност. Третият — онзи, който им беше извикал — беше необичайно висок, тъмнокос, красив мъж.
— Неволно подслушах разговора, предхождащ това произшествие — каза мъжът. — Нещо не ми се вярваше, че вещерът е мъртъв, мислех си, че това е обикновена хвалба. Но сега вече не мисля така. Влезте при нас, в бараката.
Ангулеме дълбоко си пое дъх. Погледна към вещера и едва забележимо кимна.
Този мъж беше полуелфът.
Полуелфът Ширу беше висок — определено доста над шест стъпки. Дългите тъмни коси, които носеше вързани на опашка, падаха върху гърба му. Смесената кръв си личеше по очите му — големи, бадемовидни, жълто-зелени — като на котка.
— Значи вие сте убили вещера? — повтори той, усмихвайки се неприятно. — Изпреварили сте Омер Страген, по прякор Славея? Интересно, интересно. Значи на вас трябва да платя петдесет флорена? Втората вноска? Излиза, че Страген е получил своите петдесет за нищо. Вярвате ли, че доброволно ще ви ги даде?
— Как ще се оправям със Славея си е моя работа — каза Ангулеме, която седеше на един сандък и си клатеше краката. — А договорът за вещера е свързан с определена работа. Ние я свършихме. Ние, не Славея. Вещерът лежи под земята. Приятелите му, и тримата, са под земята. Излиза, че договорът е изпълнен.
— Поне така твърдите вие. И как се случи това?
Ангулеме не спря да си клати краката.
— Като остарея — обяви тя с обичайния си нагъл тон, — ще напиша историята на живота си. В нея ще опиша как се е случило това-онова. А дотогава се запасете с търпение, господин Ширу.
— Нима толкова ви е неудобно да говорите за това? — подхвърли студено метисът. — Толкова ли подло и вероломно сте го извършили?