— Que aen suecc’s? — попита страшно той. — Какво става тук? Кой е отговорен за този смут? За труповете на двора? Веднага отговаряйте!
— Господин командир…
— Glaeddyvan vort! Хвърлете мечовете!
Те се подчиниха. Защото към тях бяха насочени арбалети и лъкове. Ширу пусна Ангулеме, тя се накани да скочи, но изведнъж се озова в прегръдките на здрав дангалак, облечен с ярки дрехи, с опулени като на жаба очи. Поиска да изкрещи, но дангалакът й запуши устата с облечената си в ръкавица ръка.
— Предлагам да се въздържаме от употребата на сила — студено предложи Гералт на командира с мечката на нагръдника. — Ние не сме престъпници.
— Виж ти!
— Действаме със знанието и съгласието на господин Фулко Артевелде, префекта на Ридбрун.
— Виж ти! — повтори Мечока и даде знак на войниците си да приберат мечовете на Гералт и Кахир. — Със знанието и съгласието? На господин Фулко Артевелде? Важният господин Фулко Артевелде, значи. Чухте ли, момчета?
Хората му — и черните, и пъстроцветните — се засмяха в един глас.
Ангулеме се дърпаше в обятията на жабоокия, опитвайки се безуспешно да изкрещи. Гералт вече беше разбрал. Беше го разбрал още преди ухиленият Ширу да стисне подадената му десница. Преди четирима черни нилфгардци да хванат Кахир, а други трима да насочат арбалетите си в лицето му.
Жабоокия блъсна Ангулеме към другарите си. Момичето увисна в ръцете им като кукла, без дори да се опита да се съпротивлява.
Мечока се приближи бавно към Гералт и неочаквано заби юмрука си, облечен в желязна ръкавица, в слънчевия му сплит. Гералт се преви, но не падна. Студената му ярост го задържа на крака.
— Може би ще те зарадва новината — каза Мечока, — че вие не сте първите идиоти, които Едноокия Фулко използва за собствените си цели. Той не може да се примири с бизнеса, който въртим тук заедно с господин Омер Страген, наричан от някои Славея. Не може да се примири, че заради този бизнес взех на държавна служба Омер Страген и го назначих за командир на отряда по охрана на минното производство. И тъй Фулко, като няма възможност да си отмъсти официално, за целта наема всякакви негодници.
— И вещери — злобно се ухили Ширу.
— Отвън — гръмко произнесе Мечока, — под дъжда, киснат пет трупа. Убили сте хора, които са на императорска служба! Нарушили сте работния процес на рудника! За мен няма никакво съмнение: вие сте шпиони, диверсанти и терористи. На тази територия действа военновременен закон. Прилагайки го, незабавно заповядвам да ви екзекутират на място.
Жабоокия се разкикоти. Приближи се към държаната от бандитите Ангулеме и бързо я хвана за гръдта. И стисна силно.
— Е, как е, Блонди? — изврещя той и гласът му се оказа още по-жабешки от очите. Бандитският прякор, който сам си беше дал, показваше чувство за хумор. Ако това беше просто камуфлаж, то той успешно изпълняваше предназначението си. — Ето че пак се срещнахме — изскрибуца жабоподобният Славей и отново ощипа Ангулеме по гръдта. — Доволна ли си?
Момичето болезнено изохка.
— Е, курво, къде са перлите и скъпоценните камъни, които ми открадна?
— Едноокия Фулко ги взе на съхранение — изскимтя Ангулеме, опитвайки се да се престори, че не се страхува. — Обърни се към него за получаването им!
Славея изврещя и се опули — сега изглеждаше като истинска жаба, която се опитва да улови муха с език. Той ощипа Ангулеме още по-грубо, а тя се опита да се отскубне и извика още по-силно. През червената мъгла на гнева, която покриваше очите на Гералт, момичето отново му заприлича на Цири.
— Хванете ги! — заповяда загубилият търпение Мечок. — Изведете ги.
— Това е вещер — неуверено произнесе един бандит от групата на Славея за охрана на минните дейности. — Как да го хванем с голи ръце? Той може просто да ни омагьоса с някаква магия или с нещо друго…
— Няма страшно. — Усмихнатият Ширу се потупа по джоба. — Без вещерския амулет той не може да омагьосва, а амулетът му е в мен. Хващайте го смело.
Навън чакаха останалите въоръжени нилфгардци с черни наметала, както и пъстрата орда на Славея. Събрала се беше и група миньори. Навъртаха се и вездесъщите деца и кучета.
Изведнъж Славея изгуби самообладание. В него сякаш се всели дяволът. Врещейки яростно, той удари Ангулеме с юмрук, а когато тя падна, я изрита няколко пъти. Гералт опита да се изтръгне от ръцете на бандитите, но веднага получи удар от твърд предмет по врата.
— Говореше се — врещеше Славея, скачайки около Ангулеме като обезумяла жаба, — че в Ридбрун са набили задника ти на кол, малолетна развратнице! Много добре звучеше! И сега ще загинеш от кол! Ей, момчета, намерете някой прът и хубаво го наострете. По-живо!