Няма да те лъжа. Непрекъснато я виждах в сънищата си. И не само слабичката девойка край реката, която съблякох и измих. Виждах я… И продължавам да я виждам като жена — прекрасна, със здрав разум, провокираща… С такива подробности, като пурпурната роза, татуирана на слабините…
— За какво говориш?
— Не знам. Самият аз още не знам… Но беше така и продължава да бъде. Продължавам да я виждам в сънищата си точно така, както я виждах някога… Затова се съгласих да отида на Танед. Затова по-късно поисках да се присъединя към вас. Аз… Аз искам още веднъж… да я видя. Още веднъж да докосна косите й, да погледна в очите й… Искам да я гледам. Убий ме, твоя воля. Но повече няма да се преструвам. Мисля… Мисля, че я обичам. Моля те, не се смей.
— Въобще не ми е до смях.
— Точно затова тръгнах с вас. Разбираш ли?
— За себе си ли я искаш или за твоя император?
— Аз съм реалист — прошепна Кахир. — Тя няма да ме пожелае. А като съпруга на императора поне понякога ще мога да я виждам.
— Като реалист — изсумтя Гералт — би трябвало да разбираш, че първо трябва да я намериш и спасиш. Ако предположим, че сънищата ти са верни и Цири наистина е още жива.
— Знам това. А когато я намерим, какво ще правим?
— Ще видим. Ще видим, Кахир.
— Не ме лъжи, Гералт. Бъди откровен. Ти няма да ми позволиш да я отведа.
Вещерът не отвърна нищо. Кахир не повтори въпроса си.
— А дотогава можем ли да останем приятели? — попита той хладно.
— Можем, Кахир. Още веднъж ми прости за тогава. Не знам какъв бяс се беше вселил в мен. Честно казано, никога не съм те подозирал наистина в измяна или двуличие.
— Аз не съм предател. Никога няма да те предам, вещерю.
Вървяха в дълбоката клисура, издълбана сред планините от бистрата и вече широка река Сансретур. Вървяха на изток, към границата на княжество Тусент. Над тях се издигаше Дяволската планина, Горгона. За да види билото й, човек трябваше да вдигне глава.
Но те не вдигаха глави.
Първо надушиха дима, след минутка видяха огъня, а над него шиш, на който се печаха изкормени пъстърви. Видяха и седящия край огъня сам човек.
До неотдавна Гералт би подиграл грубо и би нарекъл пълен идиот всеки, който се осмели да твърди, че той, вещерът, ще се зарадва толкова много при вида на един вампир.
— Охо — спокойно каза Емиел Регис Рохелек Терзиеф-Годфрой, въртейки шиша. — Я виж ти какво е донесла котката.
Седма глава
Чукач, също наричан кнакер, коблинау, полтърдук, каркориос, рубезал, ковчежник или пустек, е разновидност на коболода, но значително по-едър и по-силен. Също така Ч. обикновено има огромна брада, каквато най-често липсва при коболодите. Ч. живее в мини, шахти, развалини, пропасти, тъмни ями, във всякакви скални кухини и пещери. Там, където живее, със сигурност има някакви богатства, скрити в земята: самородно злато, руди, вкаменелости, сол или каменно масло. Поради тази причина Ч. често се среща в рудници, особено изоставени, но обича да се появява и в действащи. Злонамерен пакостник, проклятие и истинска напаст божия за миньорите, които вилнеещият Ч. води за носа, подмамва ги и ги плаши с почукване по скалите. Освен това Ч. затрупва проходи, краде и поврежда минното и всякакво друго имущество, а и често може да причака някого зад ъгъла и да го фрасне с тояга по челото.
Но може да бъде и подкупен, за да не безобразничи прекалено, като се сложат някъде в тъмните галерии или в шахтите хляб и масло, овче сирене, парче пушено свинско месо, или, най-добре — дамаджана с домашна водка, защото Ч. ужасно я обича.
— Те са в безопасност — увери го вампирът, подкарвайки мулето Дракул. — И тримата. Милва, Лютичето и, разбира се, Ангулеме, която се добра навреме при нас, в долината на Сансретур и ни разказа всичко, без да пести разни цветисти думи. Никога не съм можел да разбера защо при вас, хората, повечето ругатни и обидни изрази са свързани с областта на еротиката? Нали сексът е нещо красиво и се асоциира с красотата, радостта, удоволствието? Как може наименованието на полов орган да се използва като вулгарен синоним…
— Не се отклонявай от темата, Регис — прекъсна го Гералт.
— Разбира се, извинявай. След като Ангулеме ни предупреди за приближаващите се бандити, ние незабавно пресякохме границата на Тусент. Наистина, Милва не беше във възторг, опита се да се върне, за да ви се притече на помощ. Но аз успях да я разубедя. А Лютичето, вместо да се радва на убежището, което предоставят границите на княжеството, явно беше готов да избяга във всеки момент. Не знаеш ли случайно от какво толкова го е страх в Тусент?