Гералт се изплю в посока на водопада и пещерата.
— Обичайната игра — отбеляза той. — Забавление! Номера! Ясновидство, жертвоготовност, тайнствени срещи в пещери, отговори на въпроси… Такива изтъркани номера могат да се срещнат само при странстващите старци — разказвачи на приказки. Някой тук ми се подиграва. В най-добрия случай. А ако не е подигравка…
— В никакъв случай не бих нарекъл това подигравка — каза решително Регис. — В никакъв случай, Гералт от Ривия.
— Тогава какво е? Едно от прочутите друидски чудеса?
— Няма да узнаем, докато не проверим — обади се Кахир. — Да вървим, Гералт, ще влезем там заедно…
— Не — поклати глава вампирът. — Фламиниката беше абсолютно категорична в това отношение. Вещерът е длъжен да влезе сам. Без оръжие. Дай си меча. Ще го наглеждам по време на отсъствието ти.
— Дяволите да ме… — започна Гералт, но Регис с бърз жест прекъсна изказването му.
— Дай ми меча си — протегна ръка той. — Ако имаш още някакво оръжие, остави ми и него. Спомни си думите на фламиниката. Никаква агресия. Жертвоготовност. Смирение.
— Знаеш ли с кого ще се срещна там? Кой… или какво ще ме очаква в пещерата?
— Не, не знам. Подземните тунели под Горгона се обитават от най-различни същества.
— Дяволите да ме вземат!
Вампирът се изкашля тихо.
— И това не е изключено — каза тихо той. — Но си длъжен да рискуваш. И знам, че ще рискуваш.
Гералт не се излъга — както и очакваше, входът на пещерата беше затрупан с внушителна купчина черепи, ребра, пищяли и кости. Но не се усещаше миризма на мърша. Явно Тленните останки бяха многовековни и играеха ролята на декорация, която да подплашва натрапниците.
Или поне така му се струваше.
Той пристъпи в тъмнината, под краката му захрущяха кости.
Очите му бързо привикнаха към тъмнината.
Намираше се в гигантска пещера, скална камера с размери, които окото не можеше да обхване, тъй като пропорциите се нарушаваха и се губеха в гората от сталактити, спускащи се в живописни фестони. От почвата, блестяща от влага, израстваха бели и розови сталагмити, дебели в основата си и изтъняващи нагоре. Някои се издигаха доста над главата на вещера. Други се съединяваха със сталактитите, образувайки подобни на колони сталактони. Никой не го повика. Единственият вик, който чуваше, беше звънкото ехо от плискащата и капеща вода.
Той вървеше бавно, потъвайки в сгъстяващия се мрак между колоните на сталактоните. Знаеше, че го наблюдават.
Усещаше силно липсата на меча на гърба си — както отсъствието на неотдавна избития зъб.
Забави крачка.
Нещата, което преди секунди смяташе за лежащи до основите на сталагмитите заоблени камъни, сега бяха опулили срещу него огромни, пламтящи очи. Сред плътната маса от сивкаво-кафяви, покрити с прах косми, се отваряха огромни уста и проблясваха конусовидни зъби.
Барбегази.
Той вървеше бавно, пристъпваше предпазливо — барбегазите бяха навсякъде, големи, средни и малки; те лежаха на пътя му и не мислеха да отстъпват. Засега се държаха удивително спокойно, но той не можеше да знае какво ще стане, ако настъпи някой от тях.
Сталагмитите станаха гъсти като гора. Невъзможно беше да върви напред, налагаше се да завива. Отгоре, от издадените игли на свода, капеше вода.
Барбегазите — те ставаха все повече и повече — го съпровождаха, движейки се подире му. Той чуваше монотонното им бърборене и сумтене. Долавяше острата им, кисела миризма.
Наложи се да спре. Между два сталагмита, на място, което не можеше да заобиколи, лежеше едър ехинопс, от който стърчеше плътна маса от дълги бодли. Гералт преглътна. Той знаеше много добре, че ехинопсите могат да изстрелват бодлите си на разстояние десет стъпки. Бодлите имаха едно особено свойство — след като се забиеха в тялото, те се чупеха, а острите им краища проникваха по-надълбоко и по-надълбоко, докато не достигнат някой чувствителен орган.
— Глупав вещер — чу се от мрака. — Страхлив вещер! Страх го е, ха-ха-ха!
Гласът звучеше необичайно и чуждо, но Гералт вече неведнъж беше чувал такива гласове. Така говореха същества, които не са свикнали да общуват чрез членоразделна реч и затова използват странни ударения и интонация и разтягат неестествено сричките.