На стената, която природата сякаш беше подготвила специално за тази цел, се рисуваше голяма скална картина. Художникът се оказа висок светлокос елф с изцапана от боята мантия. В комбинацията между вълшебна и естествена светлина главата му изглеждаше като обхваната от сияещ ореол.
— Сядай. — Без да се откъсва от картината, елфът посочи на Гералт един камък с движение на китката си. — Направиха ли ти нещо?
— Не. Като че ли не.
— Трябва да им простиш.
— Разбира се. Трябва.
— Те са малко като деца. Страшно се зарадваха на идването ти.
— Забелязах.
Едва сега елфът го погледна.
— Седни — повтори той. — Още малко — и ще съм на твое разположение. Вече приключвам.
Това, което приключваше да рисува елфът, беше стилизирано животно, най-вероятно — бизон. Но засега беше готов само контурът му — от внушителните рога до не по-малко забележителната опашка. Гералт приседна на предложения му камък и си заръча да бъде търпелив и смирен — доколкото е възможно.
Подсвирквайки си тихичко през стиснатите зъби, елфът потопи четката си в канчето с боята и с бързи движения оцвети бизона във виолетово. След кратък размисъл нарисува отстрани тигрови ивици.
Гералт гледаше безмълвно.
Най-накрая елфът отстъпи крачка назад, разглеждайки скалната фреска, вече напълно изобразяваща ловна сцена. Виолетовият ивичест бизон беше преследван от диво подскачащи, нарисувани с леки движения на китката тънки фигурки на хора с лъкове и копия.
— И какво трябва да изобразява това? — не издържа Гералт.
Елфът му хвърли бегъл поглед и пъхна чистия край на четката в устата си.
— Това — обяви той — е праисторическа картина, нарисувана от първобитните хора, живели в тази пещера преди хиляди години и занимавали се предимно с лов на вече отдавна измрелите виолетови бизони. Някои от праисторическите хора са били художници и са усещали дълбока потребност от художествено отражение на действителността. Увековечаване на онова, което е играело в душите им.
— Очарователно.
— Определено — съгласи се елфът. — Вашите учени от години пълзят из пещерите в търсене на следи от първобитния човек. И всеки път, когато намерят такива, скачат от възторг, защото са открили доказателства, че вие не сте пришълци на тази земя и в този свят. Доказателство, че уж вашите предци са живеели тук открай време, и следователно светът принадлежи на наследниците им, тоест на вас. Е, всяка раса има право на някакви корени. Даже вашата, човешката, чиито корени трябва да се търсят по върховете на дърветата. Ха, смешен каламбур, не намираш ли? Достоен за епиграма. Обичаш ли леката поезия? Как мислиш, какво трябва да се дорисува тук?
— Нарисувай на праисторическите ловци големи, стърчащи фалоси.
— Това е идея. — Елфът потопи четката в боята. — Фалическият култ е бил характерен за примитивните цивилизации. Това може да послужи като подтик за възникване на теорията, че човешката раса е претърпяла физическа деградация. Предците ви са имали фалоси като жезли, които при потомците са се превърнали в смешни, вегетирали израстъци… Благодаря, вещерю.
— Няма за какво. Играеше ми в душата… Боята изглежда доста прясна за праисторическа.
— След три-четири дни цветовете ще избледнеят под влияние на солта, отделяна от стената, и картината ще стане толкова праисторическа, че няма накъде повече. Учените ви ще се напикаят от радост, когато я намерят. Залагам главата си, че нито един няма да разбере, че е фалшификация.
— Ще разберат.
— По какъв начин?
— Нима ще издържиш да не подпишеш шедьовъра си?
Елфът се засмя сухо.
— Правилно! Разгада ме! Ех, огънят на тщеславието — колко е трудно на художника да го загаси в себе си. Вече подписах картината. Тук.
— А това не е ли водно конче?
— Не. Идеограма, означаваща името ми. Казвам се Crevan Espane aep Caomhan Macha. За удобство използвам псевдонима Авалак’х — можеш да се обръщаш така към мен.
— Няма да пропусна.
— Ти си Гералт от Ривия. Вещер. Но в момента не преследваш зверове и чудовища, защото си зает с издирването на една девойка.
— Новините се разнасят поразително бързо. Поразително надалеч. И поразително надълбоко. Изглежда, ти си предвидил, че ще дойда тук. Излиза, че можеш да предсказваш бъдещето, както разбирам?