Гералт не го прекъсваше и не коментираше, въпреки че имаше огромно желание.
— И какво се оказа изведнъж? — продължи Авалак’х. — Елфите, отегчени от отегчилите се елфки, вземат за съпруги винаги готовите на това човешки жени, а отегчените елфки са тласкани от извратено любопитство към винаги изпълнените с темперамент и плам човешки самци. И се случва нещо, което никой не може да обясни: елфките, които при нормални условия имат овулация веднъж на десет-дванайсет години, при свързването с хора започват да овулират при всеки силен оргазъм. Пробужда се някакъв скрит хормон, може би комбинация от хормони. Елфките разбират, че на практика могат да имат деца само от хора. Точно елфките са виновни за това, че не сме ви унищожили, когато сме били по-силни. А после вече по-силните сте били вие и веднага сте се заели да унищожите нас. Но винаги сте имали за съюзници елфките. Именно те са били застъпниците на съжителството, сътрудничеството и съвместното съществуване. И не са искали да признаят, че всъщност става въпрос за съвместна постеля.
— Какво общо има всичко това с мен? — изкашля се Гералт.
— С теб — абсолютно нищо. Но с Цири — много. Защото тя е потомка на Лара Дорен аеп Шиадал, а Лара Дорен е била привърженичка на съвместното съществуване с хората. Главно — с един човек. С Крегенан от Лод, човешки магьосник. Лара Дорен е съществувала съвместно с него често и ефективно, или по-просто казано — забременяла е.
Вещерът отново запази мълчание.
— Проблемът е бил в това, че Лара Дорен не е била обикновена елфка. Тя е носела генетичен заряд. Специално приготвен. Плод на многогодишни усилия. При свързването й с друг заряд — елфически, разбира се — й предстояло да роди още по-специално дете. Зачевайки от човек, тя погребала този шанс и обезсмислила стотици години планиране и подготовка. Или поне така си мислели тогава. Никой не предполагал, че метисът, наследник на Крегенан, може да е наследил нещо положително от чистокръвната си майка. Не, в такъв неравен брак не можело да има нищо положително.
— И затова Крегенан е бил сурово наказан — вметна Гералт.
— Но не така, както ти си мислиш. — Авалак’х бързо го погледна. — Макар че връзката между Лара и Крегенан е донесла неизброими беди за елфите, а за гората е била само от полза, именно хората, а не елфите, са убили Крегенан. Хората, а не елфите, са погубили Лара. Точно така се е случило, въпреки че много елфи са имали причини да мразят любовниците. Включително и лични причини.
Гералт за втори път се зачуди дали гласът на елфа не се е променил леко.
— Така или иначе — продължи Авалак’х, — съвместното съществуване се пукнало като сапунен мехур и двете раси скочили да си прегризват гърлата. Започнала война, която продължава и до днес. А през това време генетичният материал на Лара… продължавал да съществува, както несъмнено се досещаш. И дори се развивал. За съжаление е мутирал. Да, твоята Цири е мутант.
Елфът и този път не дочака коментар.
— Разбира се, в това имат пръст и вашите магьосници, които хитро са свързвали носителите на гена в двойки, но и при тях нещата са излезли от контрол. Малцина се досещат по какво чудо генетичният материал на Лара Дорен се е възродил толкова мощно в Цири. Кое е послужило за тласък. Мисля, че това е известно на Вилгефорц — същият, който ти потроши костите на Танед. Магьосниците, експериментирали с потомците на Лара и Рианон, известно време са следили резултатите, но после са се уморили и са оставили нещата да се развиват от само себе си. Обаче, експериментът продължавал, макар и спонтанно. Цири, дъщерята на Павета, внучката на Каланте, прапраправнучката на Рианон, е била истинска потомка на Лара Дорен. Вилгефорц е узнал това най-вероятно случайно. Знае го и Емхир вар Емрейс, императорът на Нилфгард.
— И ти.
— Аз знам дори повече от тях двамата, взети заедно. Но това няма значение. Колелото на предопределението се върти, мелницата на съдбата действа… Предопределеното трябва да се сбъдне.