— А какво точно трябва да стане?
— Това, което е предначертано свише, в преносен смисъл, разбира се. Това, което е предопределено от действието на безотказно функциониращия механизъм, в основата на който лежат Целта, Планът и Резултатът.
— Всичко това е или поезия, или метафизика. Или и едното, и другото, защото понякога е трудно да се разграничат. Дали е възможно да кажеш нещо конкретно? Дори и нещо дребно? С радост бих поспорил с теб за това-онова, но така се получи, че имам спешна работа.
Авалак’х го измери с продължителен поглед.
— И закъде си се разбързал? О, извинявай… Ти, струва ми се, не си разбрал нищо от нещата, които ти говорих. Така че ще ти кажа направо: твоят велик спасителен поход вече е лишен от смисъл. Напълно. Поради няколко причини. — Елфът погледна каменното лице на вещера. — Първо, вече е твърде късно — главното зло вече е станало, не си в състояние да предпазиш момичето от него. Второ, сега, след като вече е стъпила на съответния път, Лястовицата ще се справи прекрасно сама — тя носи прекалено голяма сила в себе си, за да се опасява от каквото и да било. Не се нуждае от помощта ти. И трето… Хммм…
— Слушам те внимателно, Авалак’х. През цялото време.
— Трето… Трето, сега ще й помогне някой друг. Предполагам, че не си толкова арогантен, че да мислиш, че предопределението свързва тази девойка единствено с теб?
— Това ли е всичко?
— Да.
— Довиждане тогава.
— Почакай.
— Казах ти — бързам.
— Да предположим за минутка — изрече спокойно елфът, — че наистина знам какво ще се случи, че виждам бъдещето. Ако ти кажа, че това, което е съдено да се случи, ще се случи независимо от твоите усилия? От твоите стъпки и решения? Ако ти кажа, че би могъл да си потърсиш някое спокойно място на света и да си седиш там, без да правиш нищо, а само да очакваш неизбежните последствия от хода на събитията, би ли се решил да направиш нещо такова?
— Не.
— А ако ти кажа, че твоята активност, показваща липса на вяра в непоколебимите механизми на Целта, Плана и Резултата, може — макар и вероятността за това да е незначителна — все пак наистина да промени нещо, но само в посока към влошаване на нещата? Ще обмислиш ли този проблем отново? Ах, вече виждам по изражението на лицето ти, че не. Тогава ще те попитам направо: защо не?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Да.
— Защото просто не вярвам в метафизичните ти баналности за цели, планове и идващи някъде отгоре божествени замисли. Не вярвам също в знаменитото ви предсказание на Итлина, нито пък в други пророчества. Представи си, смятам ги за същата глупост и мистификация, както и твоята скална картина. Виолетов бизон, Авалак’х. Нищо повече. Не знам дали не можеш или не искаш да ми помогнеш. Но не ти се сърдя…
— Казваш, че не мога или не искам да ти помогна. А по какъв начин бих могъл да го направя?
Гералт се замисли, разбирайки прекрасно, че много зависи от правилното формулиране на въпроса.
— Ще намеря ли Цири?
Отговорът последва моментално.
— Ще я намериш, но само за да я загубиш. Завинаги, безвъзвратно. А преди това да се случи, ще загубиш всичките си приятели. Един от приятелите си ще загубиш още в близките седмици, може би дори дни. Или даже часове.
— Благодаря.
— Още не съм свършил. Непосредствен и скорошен резултат от твоята намеса във въртенето на мелницата на Целта и Плана ще бъде смъртта на няколко десетки хиляди души. Което, впрочем, няма особено значение, защото скоро след това с живота си ще се простят десетки милиони души. Светът, какъвто го познаваш, просто ще изчезне, ще престане да съществува, за да се възроди след известно време в съвсем друг вид. Но точно върху това никой няма и няма да има никакво влияние, никой не е в състояние да го предотврати или да промени хода на събитията. Нито ти, нито аз, нито магьосниците, нито Просветените. Нито дори Цири. Какво ще кажеш?
— Виолетов бизон. И все пак ти благодаря, Авалак’х.
— Впрочем — сви рамене елфът, — на мен ми е интересно какво може да направи едно камъче, попаднало в мелницата… Мога ли да направя още нещо за теб?
— Като че ли не. Защото явно не можеш да ми покажеш Цири, нали?
— Кой ти каза това?
Гералт затаи дъх.
Авалак’х бързо се насочи към стената на пещерата, като даде знак на вещера да го последва.
— Стените на Tir na Bea Arainne — посочи той искрящите планински кристали — притежават особени свойства. А аз, без фалшива скромност, притежавам особени умения. Сложи ръка тук. Загледай се. Мисли интензивно. За това колко много си й нужен сега. И прояви мислено желание да й помогнеш. Мисли си за това, че искаш да й се притечеш на помощ, да бъдеш до нея, нещо от този род. Изображението трябва да се появи само. И да бъде ясно. Гледай, но се въздържай от бурни реакции. И не говори нищо. Това ще бъде изображение, а не връзка.