Джак подръпна ухото си, извърна се, зашари с поглед по стените и тавана и я погледна.
— Това е същата маса, на която Бил Айзенбъд получи инфаркт — рече той. — Не беше ли прекрасен човек? Какъв срам! Бяхме съседи във Вайнярд през лятото на седемдесет и трета. Не, през седемдесет и четвърта. Хубава къща беше, с голяма остъклена веранда, потънала в глицинии.
— Познаваш ли го? — повтори тя.
— Не, май все пак беше през седемдесет и трета. През седемдесет и четвърта бях в Южна Америка. — Поклати глава. — Не. Чудно, дали Шиър не се е заловил да пише нова книга. Каза ми, че няма такова намерение. Много е странен по отношение на парите. След онова предаване по телевизията пътувахме в едно такси и като слязох, му подадох петарка. Броячът показваше под седем долара и представи си, настоя да ми върне рестото до последния цент.
Сервитьорът дойде, взе поръчката им за аперитива и изчезна.
— Шиър ли? Нима го познаваш?
— Мислех, че си гледала нощния блок — стрелна я с очи през масата.
— Гледах го.
— На какво? На онази антика ли? Само не ми казвай, че още нямаш нов телевизор.
— И той ли участва тогава?
— Мъжът с мрачните прокоби. Онзи, който беше написал книга за това как компютрите ни правят беззащитни пред всякакъв род злополуки. Като тази да си получиш заслуженото, ако развалиш ефекта от цяла книга.
— Да, сега се сетих. Хюбърт Шиър… Беше доста враждебен към теб…
— Вярно — подсмихна се Джак. — Но в таксито се държа прилично. Искрено се извини за незрелия манталитет, в който ме упрекна пред нацията. Бяха го домъкнали да участва в последния момент, защото някой се беше отказал. Не обичал да излиза пред телевизията, макар че Копъл едва го прекъсна, когато взе думата. Написал е книгата доста отдавна.
— Струва ми се, че сме съседи на новото място.
— Тъй ли? Вероятно си права, тогава продължи с таксито нагоре по Медисън…
Разгледаха менюто.
Тя вдигна очи и срещна погледа му — Хюбърт Шиър я наблюдаваше с почервенели бузи и чело. Редеещата му коса бе пясъчноруса като мустаците.
Усмихна му се сдържано и кимна.
Кимна и той. Почервеня като домат.
Сервитьорът донесе „Перие“ с лимон за нея и „Гленливет“ за Джак.
Поръчаха телешко вретено и сьомга на скара.
Джак вдигна чаша.
— За „Пастрокът на Маргьорит“.
— За състоятелността на „Дайадъм“.
— Дай Боже!
Поговориха за новия бестселър — хубав, но не чак дотам, за скандала във Вашингтон, за унилия сезон на Бродуей.
Побелелият мъж се приближи ухилен до масата им. На няколко метра зад него куцукаше Хюбърт Шиър с бастун в ръка.
— Кей, помниш ли ме? Аз съм Мартин Шугърман. Как си?
— Мартин! Радвам се да те видя.
Наведе се и я целуна по бузата.
— Изглеждаш чудесно.
— И ти! Запознайте се — Джак Мълиган, Мартин Шугърман.
— За мен е истинско удоволствие — възкликна Шугърман и раздруса с две ръце огромната лапа на Джак. — Крайно време беше някой да им натрие носа!
— Не, не, моля ви — засия Джак.
Докуцука и Хюбърт Шиър — зачервен, облечен с костюм от бежов туид, кафява риза и ръждивокафява връзка. Под русите вежди сивите му очи светеха със сдържана възбуда. Усмихна й се, подпрян на бастуна.
— Кей, това е Хюбърт Шиър, който току-що сключи с нас договор за нова книга. Кей Норис.
— Поздравявам ви — усмихна се тя и протегна ръка.
Той я пое откъм китката с лявата си гореща и влажна длан.
— Благодаря. Знаете ли, че сме съседи?
— Знам.
Сивите му очи се разшириха, пусна ръката й и поздрави Джак.
— Здравей.
— Какво ви се е случило?
— Онзи ден си счупих глезена. — Усмихна й се. — Тъкмо бях тръгнал да правя копия от плана на книгата и велосипедът ми се счупи. Дали пък Господ не иска да ми каже нещо?
— Най-вероятно „Счупи си крака“ — отбеляза тя.
Шугърман и Шиър се засмяха.
— Мислих, че вече си приключил с писането — обади се Джак.
— И аз обърна се към него Шиър, — но Марти ми се обади в деня след телевизионното предаване и предложи нещо, което страшно ме заинтригува. — Проницателният му поглед се върна върху нея. — Телевизията. Пълен преглед на начина, по който е повлияла на обществото досега и прогноза как ще му въздейства в бъдеще. Ще включа всички възможни аспекти — от сериалите и камерите до резултата от видеокамерите върху световната политика. Възнамерявам даже да…