Вайда Трависейно затътри последния куфар.
— Изглеждате по-приятна съседка от бедните Кестънбаумови. — Засмя се, застанала на прага в бялото супермодно палто, с кръстосани глезени на обутите в бели ботушки крака. Пръстените святкаха върху дръжката. — Чували ли сте за тях?
— Фелис! Престани! Не, не съм…
— Интересна двойка бяха. Той — американец, тя — корейка. Изключително красива, би могла да бъде манекенка. Не даваха информация с какво се занимават. Канеха много гости. После той разви мултиплена склероза и започна направо да се топи. Тя го разкарваше напред-назад в инвалиден стол… Това, разбира се, бе трагично, но и адски потискащо, нали? Преместиха се в Калифорния и той се подложи на интензивна терапия. В началото смятаха, че няма да могат да си го позволят, тя доста се оплакваше през последните месеци. Щяло да струва цяло състояние, а застраховката им не стигала. Слава Богу, намериха отнякъде пари. Ако имате нужда от нещо, просто ми звъннете. Ще бъда тук до девети ноември, след което — телефонът иззвъня, — по дяволите, след което ме чака слънчева Португалия. Доскоро. — Влезе заднишком и помаха на Фелис. — Чао, маце!
Затвори вратата в момента когато телефонът звънна отново.
Фелис скочи на килима и бясно продължи да души следите от куфарите.
Дойде Дмитри, окачи лавиците за книги в хола и проби дупчици върху кръстчетата, които беше отбелязала ниско долу на стената в кухнята. Тя завинти възглавничката за острене на нокти и показа на Фелис как да я използва, като триеше предните й лапички в корка. На добър час.
Окачи сокола на Рокси в антрето, защото не се връзваше с картината на Цвик. Докато Клер Блум четеше „Към осветената къща“, подреди книгите по лавиците. Представи се в книжарницата на ъгъла на Деветдесет и трета улица — малко реклама за издателството нямаше да навреди.
Позвъни на родителите си да им благодари за купата в стил „Ар Деко“ — щеше да стои чудесно върху новата масичка за кафе, която още не беше пристигнала. Влезе в обичайния спор с баща си, когато се опита да й намекне да подсети Боб да му се обади.
Зачете се в „Червей в ябълката“ от Хюбърт Шиър. Като свърши четвърта глава, се обади на Рокси.
— Дотук е прекрасна, той е изненадващо добър писател.
— По-добре кажи, очертава ли се между вас нещо по така?
— Нищо — отговори тя, легнала на кревата. Играеше си с бялото ушенце на Фелис. — Имаме уговорка да караме колело, когато се върне. Не знам дори колко време ще стои в Япония. Заминава някъде през седмицата.
— Звучи доста неопределено.
— Така е. — Гледаше малката Кей и котенцето й в лампата на тавана. — Нали ти казах, още няма нищо. Но е ужасно привлекателен, а книгата му е направо чудесна. Какво ново около теб и Флетчър?
Огледа няколко зимни рокли, като ги подържа пред себе си срещу огледалото в спалнята. Не остана очарована.
Запълни до края с книги най-горната лавица, като се протягаше, стъпила на сгъваемата стълба.
В кухнята Фелис втренчено наблюдаваше дъното на шкафа под умивалника.
Кой би допуснал, че при толкова хиляди ресторанти в града, тя и оня, как беше, издателят на Роки, ще кацнат да обядват в един и същ? Невероятно… Освен ако „Четири сезона“ не бе станал някакво постоянно свърталище на писатели и издатели, откак не бе ходил там… Все пак ресторантът имаше добро име — семейство Стийн заведе там родителите на Лесли по случай сребърната им сватба, а Вайда и Лорън често го предлагаха на гаджета. Да, очевидно беше едно от поразителните житейски съвпадения…
Срам и позор! Да хареса толкова Роки! Но май щяха да са добра двойка, имаха толкова общи неща помежду си… Не биваше да допусне тази мисъл да го разколебава.
Особено при положение, че следващия вторник, в осем часа сутринта японско време, Роки имаше среща в изложбената зала на „Такаи“ в Осака, където вероятно щеше да бъде осветлен за новите възможности на системата за наблюдение или най-малко щяха да му покажат няколко снимки от фирмения албум. Всеки производител би го направил, да не говорим за вманиачените на тема бизнес японци.
Спокойно. Помислѝ. Няма място за паника. Сега бе неделя вечерта, не, понеделник сутринта, а Роки излиташе от „Кенеди“ в петък, единайсет часа.
Мислѝ.
В крайна сметка работата с велосипеда май нямаше да се окаже пълен провал… Нещата имаха и добрата си страна. Кракът на Роки бе в гипс, куцукаше насам-натам из девет А с бастуна…
Обикновено работеше вкъщи един път седмично — във вторник или сряда, според срещите и заседанията си, и отхвърляше два пъти повече страници, отколкото в службата. Свеждаше до минимум телефонните разговори със Сара. Често редактираше вечер и по три-четири часа през уикенда. От шест до осем сутринта четеше ръкописи в леглото.