— Какъв ден само!
— Почивен ли е за режисьори?
— За пенсионерите всеки ден е почивен. — Погледна небето.
Тя се вгледа в блестящата редица от бели и метални небостъргачи на юг от парка, откроени на тюркоазния фон — двойната сграда на Ситикорп, иглата на Емпайър Стейт Билдинг.
— Изумително.
— Това не ти е Канзас, Дороти.
— Какво общо има Канзас? — Хвърли му бегъл поглед с крайчеца на очите си.
— Нищо — усмихна се той. — Освен говора ти.
— Нямам диалект — ядоса се тя. — Ходила съм на специални уроци да го премахна.
— Извинявай. Аз просто имам свръхестествени качества.
Заобиколиха телевизионен екип, насочил миникамера към позлатените дървета.
— Забравяш, че съм бил режисьор — продължи Сам, когато отново тръгнаха по алеята. — Слухът ми е трениран. — Почука с пръст ухото си. — За простосмъртни слушатели нямаш диалект. Освен в думи като „здравей“ и „как си“.
— Нямам диалект!
— Съвсем лек. Наистина съвсем. Само извънредно талантлив професионалист може да го долови. — Подсмихна се и мина зад нея, за да се разминат с ръчна количка, пълна с кафява сгурия, бутана от мъж в кафява униформа. Отново се изравни с нея.
— Потърсих името ти в една книга, която издадохме преди няколко години — „Златният век на телевизията“.
— Ама че заглавие. Кой ли го е измислил? Надявам се, че не си ти.
— Много си е хубаво заглавието. На чист английски език казва за какво се говори в книгата.
— Добре, добре.
— За съжаление не съм го измислила аз.
Наближиха входа на парка в южния край на езерото.
Около тях гъмжеше от бегачи.
— И какво ще кажеш?
— Бях поразена. И озадачена.
— От внезапния край на кариерата ми ли? Отговорът е прост. Лекувам се от алкохолизъм.
— Съжалявам. — Погледна го. — Но се радвам, че се оправяш. Аз пък си помислих, че… извинявай, не биваше да отварям дума за това. Сигурна съм, че не ти се говори на тази тема.
— За инициалите Т. М. ли?
Тя въздъхна и кимна.
— Том Микс. Винаги ми е бил любимец. — Кей се засмя. — Проверила си колко често сме работили заедно.
— Участвала е в близо двайсет твои постановки.
— Спонсорите „Стийл“ и „Крафт“ я харесваха.
— Спечелил си две златни награди за режисура и една награда „Еми“. Кариерата ти е приключила внезапно в годината на смъртта й.
— Що за книги редактираш? Целувки на фона на романтични замъци?
— И това се е случвало.
— Смъртта й няма нищо общо. Не бяхме се виждали две-три години, преди да умре. Пътищата ни вече се бяха разделили. Аз поставях филми на седмицата в Калифорния, тя снимаше тук сериали.
Прекосиха терасата пред каменната порта. Навсякъде гъмжеше от хора — едни седяха около фонтаните, други се изтягаха по пейките, група младежи в червени спортни екипи тичаха под такта на пляскането на мъж с червен анцуг.
— Ако трябва да бъда честен, не бива да премълчавам, че тя не беше добра актриса.
— Забелязах.
— Нито пък добър човек. Беше суетна и алчна. Безмерно егоцентрична. Опърничава. Груба. Дребнава. Бях луд по нея.
— Но защо?
— Казах „луд“. Никой не може да го обясни. — Загледа се в алеята пред тях и въздъхна. — Кой би могъл да разбере защо? Случи се в една омагьосана сутрин. В претъпкано телевизионно студио…
Редицата младежи в червени екипи зави покрай тях към източната част на езерото.
— И сега с нищо ли не се занимаваш?
— Преподавам по малко. Актьорско майсторство, режисура…
— Откога живееш тук?
— Откак построиха сградата. Три години.
Продължаваха да вървят. Задминаваха ги бегачи. Претича момче в червен екип.
— Ако се чудиш как съм се озовал в този квартал, трябва да знаеш, че съм обект на благотворителност.
— Не ставай глупав, въобще не се чудя. Сега всеки може да живее навсякъде и това е едно от най-приятните неща в този град.
— Фондация за подпомагане на културата „Карнеги Хил“. Да ти обяснявам ли идеалната й цел? Един от начините, но които смята да я постигне, е да напълни квартала със закоравели културтрегери. Получих апартамента безплатно плюс месечна издръжка. За мен мястото е удобно — усмихна се, — „Смидърс“ е на ъгъла на Деветдесет и трета. Центърът за лечение „Смидърс“. Полежах там, докато построят сградата. — Направи път на мъж и момче, които тичаха. На тениските им имаше надписи „Слепец“ и „Водач“.