Уолт затвори вратата и погледна през стъклото.
— Отрепки — отбеляза той с плътния си баритон. — Приличат на гладни зверове. Имате късмет, че закъсняхте.
— С Хюбърт Шиър ли е станало нещо?
Обърна се към нея и я загледа през дебелите стъкла на очилата. Кимна. Отмести поглед и направи крачка назад заедно с вратата, която отвори пред група хора. Затвори.
— Какво се е случило?
Пое дъх и си свали очилата. Погледна я с пъстрите си зачервени очи. Сбръчканото му лице бе пребледняло.
— Паднал е в кабината с душа. Носил е гипс на крака си, увил го е с найлон да не се намокри, подхлъзнал се е и при падането се е ударил в сляпото око.
— Мъртъв ли е?
Кимна и отвори вратата. Влезе мъж и рече:
— Боже Господи…
Уолт затвори, без да спре да я наблюдава.
— Познавахте ли го, госпожице Норис? — Тя кимна. — Искате ли да поседнете?
Не можа да реши. Той я настани на пейката до контролните монитори и пое дипломатическото й куфарче. Сложи очилата и се наведе към нея.
— Откри го някакъв човек от агенцията му. Не отговарял на телефона и пропуснал уговорена среща.
— Кога е станало? — Погледна го от долу на горе.
Уолт пое дъх и отклони очи. Поклати тъжно глава.
— Още не могат да установят. — Примижа зад очилата. — Бил е на пода под горещия душ и е трудно да определят часа на смъртта. За последен път е говорил по телефона в понеделник късно вечерта.
— Боже мой!
Глава четвърта
Едгар не можеше да не се обади.
— По дяволите, какъв катастрофален късмет!
— Нали? Просто не мога да повярвам — каза той и спря звука на телевизора срещу леглото. — Разговарял съм с него няколко пъти в асансьора. Изглеждаше приятен човек.
Остави дистанционното на нощното шкафче и взе пластмасова чашка с надпис „Обичам Ню Йорк“. Задържа слушалката с рамо, докато наместваше възглавницата под гърба си.
— И да се случи точно в ден без никакви други събития!
— Ще отшуми. — Намести се. — Както стана след случая с Рафаел. — Пийна кафе.
— Все пак има разлика. Това е не четвърта, а пета злополука и жертвата не е домоуправител, а доста известен писател. Сградата ще стане… съвсем непривлекателна. Неприятно ми е да ти натяквам, но те предупредих да не даваш апартаментите под наем. Ако ги беше продал, сега нямаше да ти пука. В известен смисъл.
— Знам, знам. — Гледаше рекламата на някакъв прах за пране без звук. — Съжалявам, че не те послушах. — Отпи от кафето.
— Предполагам, че си прочел вестниците.
— Още не. Снощи легнах много късно и не съм станал. — Остави чашката и взе дистанционното.
— На първа страница на „Поуст“ с гигантски букви пише „Връх на ужаса“ и е поместена снимка в ракурс от долу на горе. „Нюз“ предпочита „Небостъргач на ужасите“ със същата снимка. „Таймс“… а ето — на страница трета Б: „Писател — пети смъртен случай в сграда в Горен Ийст Сайд“. Но скоро ще загреят, че Конахей беше репортер при Мерил Линг и вероятно още утре ще поправят грешката си и ще го изнесат на първа страница.
— Ще отшуми. — Натискаше с палец бутоните на дистанционното и отхвърли едно след друго някакво детско предаване, реклама за сапун, горили в джунглата: — Просто пукотевицата ще продължи няколко дни повече.
— Телефоните не спират да звънят. „Кой е собственик на корпорацията? Как се чувства?“
— Гадно, как иначе?
— Настоятелно предлагам, а и всички тук са съгласни, да извикаме веднага специалист по връзки с информационните средства.
— За какво? — Не спираше да натиска бутоните. — Да даде пресконференция? Само ще раздуха работата.
— Не, не. Точно обратното, ще охлади интереса. Специалист, който бързо ще отклони вниманието на журналистите в друга посока.
Седна и попита:
— Познаваш ли човек, който може да го направи?
— Споменаха ми две имена. Скъпи са и вероятно няма да можем да оформим заплащането им по банков път, но смятам, че ще съумеем да убедим данъчните власти в неотложността на разхода.
— По дяволите данъчните власти, заеми се веднага с тях. Едгар, идеята е бижу. Господи, в какъв свят живеем.
— Радвам се, че не възразяваш.
— Как бих могъл? Действай!
Затвори телефона, поседя за момент и се усмихна. Изключи телевизора. Отметна одеялото и стана.
Приближи се до прозореца и отвори цялото дясно крило. Пое свеж въздух през ноздрите и се изправи на пръсти.