Гледаше със зяпнала уста. Поклати смаян глава.
Насили се да се усмихне. Не биваше да губи чувство за хумор.
Точно тя ли трябваше да е първият човек от толкова време насам, който се сети да огледа зъбите на харизания кои и да задава въпроси, на които шефовете й отговориха на момента и я насочиха право към Микеланджело… Не можеше да се отрече, че ситуацията е комична.
„Досадник“, „кучи син“… Просто да се пукнеш от смях.
Наблюдаваше как внася ягодовия мус и го слага на масата. Замисли се — дали един ден все пак нямаше да го открият.
Възможно беше. Зачуди се защо досега не бе включвал в сметките си подобна вероятност. На вратата се звъни и някакъв смачкан тип ала Коломбо казва: „Извинете за безпокойството, бихте ли ми отделили малко време? Трябва да ви задам няколко въпроса за смъртните случаи в сградата…“
Отпусни се. Без паника. Тя нямаше да рови. Не го ли бе заявила сама?
Освен това Микеланджело бе в Бимини, ловеше риба и се чукаше с новата си млада жена. Дори папата да го извика на разпит, не би обелил дума. Не биваше да се поддава на тази параноя.
Стана и си взе още една бира. Откри в хладилника някакви остатъци от пиле.
Покапваше пред мониторите, без да сваля очи от гостите, които пиеха вино, опитваха с лъжичките ягодовия мус и ахкаха и охкаха от възторг. Браво на нея.
Погледа гостите на Вайда и на семейство Стангърсън.
Крис съобщаваше новината на Сали.
Стефан убеждаваше Хенк.
Кей изпращаше в антрето добрите стари Норман и Джун.
Спокойно. Не се тревожѝ.
Не беше ли казала, че има право на уединение?
— Съжалявам, че не съм дошъл, преди да дойдат гостите — извини се Дмитри.
— Няма нищо. — Заведе го в спалнята. — Долу, Фелис! Бързо долу!
— Вчера в парното имаше наводнение — заобяснява Дмитри, докато тръскаше на височината на рамото си някакъв спрей със зелена капачка.
— Ужас!
— Вече всичко е наред. Скоро ще изсъхне. Какъв хубав ден! — Остави спрея на перваза до бюрото и дръпна с две ръце дясното вътрешно крило на прозореца. Плъзна го на десетина сантиметра. Премести се и направи същото с лявото крило. — Няма проблеми.
Тя кръстоса ръце и започна да ги гърка, защото настръхнаха от студения въздух. Гледаше втренчено как Дмитри, облечен със сива риза и лъскав кафяв панталон, тръска спрея и сваля капачката. Дали смазването на заяждащи прозорци не му напомняше за скока на Наоми Сингър и падането и до краката му? Каква глупачка… Щом толкова бе приритала, защо не беше скочила от прозореца на спалнята?
Но той изглеждаше невъзмутим — наведе се и започна да пръска вътрешната релса, като се приближаваше към нея. Отдръпна се навътре до дрешника и го запита:
— Какво е това?
— Силиконова смазка. — Продължи да пръска в обратна посока.
Фелис скочи на перваза и се надвеси навън, изгърби се и размаха черното връхче на опашката си, докато Дмитри остави спрея и хвана рамката.
— Не… — Тя пое Фелис с две ръце, вдигна я нагоре и я обърна с лице към себе си. Приближи я към очите си, лапичките й се разпериха безпомощно във въздуха. — Не! — Натърти думата, като я гледаше право в издължените зелени очи. — Н. Е. Тук не се надвесваме през прозорците. Въпреки деветте живота. Ясно ли е? Не и не! Разбра ли?
Фелис я гледаше, тя пък погледна Дмитри.
Беше все така невъзмутим — плъзгаше стъклото към нея. Кей отстъпи назад, притисна Фелис до рамото си, целуна я и започна да я милва.
— Чух, че собственикът на сградата бил голям досадник.
Фелис мъркаше. Дмитри започна да пръска другата половина на релсата.
— Познавам Мийлс, не собственика.
— Кой Мийлс?
— Господин Мийлс, управителят. Знаете господин Мийлс. — Тъмните му очи се спряха върху нея.
— Получих писмо от него. Хареса ли мрамора във фоайето?
— Да! Голяма изненада беше. Мраморът бил добър. — Остави спрея, дръпна стъклото към себе си и го раздвижи напред-назад. — Ето. Няма проблеми. — Бутна няколко пъти прозореца от край до край.
— Браво — каза тя. Фелис усили мъркането. Тупкаше я по гърба и гледаше как Дмитри пръска външната релса. — Дмитри… Чудя се… Господин Мийлс казвал ли ти е някога… да обръщаш по-голямо внимание на някого от наемателите, да го изслушваш и да правиш каквото ти каже?
— Да. Тя…
— На жена ли?
— На вас.
— На мен?
Той кимна и сложи спрея на пода.