— Извинявай, че те безпокоя, но искам да ти кажа нещо, което не е за телефона. Във връзка със сградата. Мога ли да те видя за няколко минути?
— Сега ли? — Извъртя стола, закрепи очилата в косата си, загледана във Фелис, която се изтягаше на леглото.
— Ако е удобно…
— Ами да…
— Мога ли да се кача?
Фелис се отправи към нея и тя доближи стола до леглото.
— След десет минути. — Фелис скочи в скута й. — Ох, котката скочи върху мен.
— Навън, тоест горе, светът е джунгла — усмихна се той. — Благодаря.
— Доскоро.
Затвориха телефона.
Той пое дъх. Издиша, докато я наблюдаваше как завърта стола обратно, слага очилата на бюрото и гали Фелис по гърба.
— Мдааа… — проточи тя. — Интересно…
— Ти го рече.
Кей изгаси настолната лампа и спусна блестящия капак на бюрото. Изправи се и Фелис се търкулна на килима. Тръгна към дрешниците, като разкопчаваше ризата си.
Преобличаше се заради него. Много мило…
Огледа покритите си с лекета джинси.
Нямаше да е зле и той да се преоблече.
Глава пета
Тя нахлу черните джинси и бежовото поло и обу ниски черни обувки.
Разреса косата и леко начерви устните и бузите си. Не спираше да се чуди какво ли свързано със сградата е толкова спешно и на всичко отгоре не е за телефон. Дали не беше нещо за смъртните случаи? Надяваше се, че не е, не й се мислеше за тях. Угаси в банята, запали лампата в антрето и двата аплика до масата в хола, без да спира да си тананика.
В стаите още се чувстваше дъх от спрея на Дмитри. Отиде до прозореца, дръпна дясното крило, задържа го, защото се плъзна прекалено силно (браво, Дмитри), и го върна с няколко сантиметра. Небето беше тъмно, колите, с размери на кибритени кутийки и доста по-редки, отколкото в делнична вечер, се носеха плавно и спираха под розово-жълтото мъждукане на уличното осветление.
Наострила уши за асансьора, тя се върна в спалнята и отвори леко лявото крило на прозореца. Покрай нея нахлу хладен въздух с мирис на пръст. Върна се в антрето. Фелис я погледна от кухнята, изправена на задни лапи, впила нокти в корковата възглавничка.
— Добра писана! Умница!
Извади от шкафа котешките бисквити и й подхвърли една. Прибра ги и реши да се почерпи и тя. Измъкна от кутията със салата в хладилника едно доматче, лапна го, изплакна пръстите си и ги избърса в кърпата за чинии.
Върна се в хола и поразмести книгите и купата върху масичката за кафе. Вдигна догоре щорите и ги застопори.
Погледа как огромен ТИР с черен номер на розовозлатистия си покрив правеше опит да завие към Деветдесет и втора улица, маневрираше напред-назад и предизвика задръстване на булеварда. Негодуващи клаксони пронизаха въздуха. Фелис измяука.
Стоеше на прага на хола и мяукаше пред процепа под вратата.
Запъти се към нея и в този момент се позвъни. Надникна през шпионката, отключи и отвори вратата.
— Здравей — рече тя, усмихна се и протегна ръка.
— Здравей — отвърна Пит Хендърсън, ръкува се засмян и влезе. Беше облечен с яркожълт пуловер върху бяла риза, широк бежов панталон с остри като бръснач ръбове и новички бели маратонки. Фелис се зае да ги души, той клекна и я погали по главата и ушите.
— Това ли е прочутата скоклива котка? — Продължи да я гали и гъделичка отстрани по врата. — Страшна сладурана… — Фелис вдигна рижо-бялата си глава и примижа, докато той прокара пръсти под гушката й. По влажната му червеникавокестенява коса личаха следи от гребен. — На колко е години?
— Кара четвъртата — отговори тя с усмивка и затвори вратата.
— Как се казва?
— Фелис.
Сините му очи се стрелнаха от долу на горе.
— Като в „Котаракът Феликс“?
— Да. — Усмивката й се разшири. — Ти си вторият човек, който в продължение на двайсет и четири часа се сеща за това. Не е ли странно? Почти никой не обръща внимание.
— Тъй ли? — Притисна главата на Фелис към крака си.
— Снощи имах гости и един от тях се сети. При това я познава от четири години.
— Чудесно име за котка.
— На испански означава „щастлива“, но нямах това наум, когато я кръстих така.
— Разбира се, feliz. — Изправи се. — Виж ти… Каква картина! Страхотна е…
— Рисувала я е най-добрата ми приятелка.
— Тъй ли? Сигурен съм, че не е любителка.
— Не, имаше изложби тук и в Торонто, Роксан Арволд.