— И тя ми прости.
— Не се ли боиш, че ще кажа на другите наематели?
— Не. — Поклати глава. — Точно ти няма да кажеш. Ти… би пазила правото ми на уединение.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. — Сви рамене, живите му сини очи я пронизваха. — Ти си от този тип хора. Или греша?
Поклати глава.
— Не грешиш.
Пийнаха.
Фелис се сви на кълбо до коляното му. Поглади с пръсти рижото й ухо и я помилва по главата.
— Много е мила…
— Гладен ли си — запита тя. — Хладилникът ми е пълен с мариновано пиле и салата, имам и страхотен ягодов мус…
— Звучи съблазнително. — Усмихна се. — Аз пък имам бутилка много специално шампанско — „Дом Периньон“, любимото на Джеймс Бонд. Да изтичам ли да го донеса?
— Защо не — усмихна се тя.
— Алекс е шестнайсет години по-възрастен от мен. Преподава история на архитектурата в университета на Ню Йорк. Когато започнахме да излизаме, работеше в Сиракуза. Бях в подготвителната година.
— Да пусна ли по-гореща вода?
— Разбира се. — Измъкна ръката си иззад гърба й, потопи я, напипа крана на душа и усили топлата вода. — Оженихме се чак когато навърших двайсет и девет години. Така е добре. А Джеф е дванайсет години по-голям, тъй че не си единственият с родителски комплекс. — Целуна го по врата, а той близна капка вода от веждата й.
— Ти поне го преодоляваш. — Целунаха се, засмяха се и пак се целунаха.
— О, господи! — Обърнаха се, без да разделят устните си. — Ще счупим рекордите на Гинес…
— Поизправи се…
— Чакай малко…
Тя измъкна ръката, с която го беше прегърнала, потопи я, намери крана и пусна още по-гореща вода.
Част втора
Глава шеста
Влезе в службата, сякаш я носеха криле, но умишлено забави ход. Усмихна се и пожела „добро утро“ на Гари, на Карлос, на Джийн, на Сара… Стараеше се да не личи, че е прекарала съботната нощ и неделния ден в леглото с двайсет и шест годишен младеж, който, освен че беше изключителен любовник, бе и най-чувствителният, деликатен и проницателен човек, когото познаваше.
Разбира се, Рокси беше нещо друго, тя нямаше да го раздрънка.
Към десет и половина надникна при Джун, поинтересува се как е минала играта на карти и й каза да не си прави труда да търси онези телефони. Бе говорила с управителя — ставаше дума за недоразумение. Бил казал на домоуправителя да бъде особено внимателен с всички наематели, но той й го предал погрешно поради лошия си английски език. Тъй че смяташе да остави собственика на спокойствие. В края на краищата животът не беше заимстван от „Хазаинът на Оливия“. Все пак й благодари за готовността да помогне.
Не й беше приятно да лъже Джун дори по такъв безобиден повод, но се боеше, че ако започне да й разправя как е открила собственика, щеше да се разприказва и да изтърси всичко от начало до край.
Снощи се беше доверила на Рокси по телефона:
— Има невероятно живи сини очи и, кълна ти се, просто чете мислите ми! И не само моите, Рокси. Хвърли един-единствен поглед на сокола, страшно го хареса и веднага изрази идеята ти, при това с почти същите думи! Успя да разгадае дори щуротиите на Фелис. Не можеш да си представиш как предусеща всичко! И е забавен, сладък и луд по мен…
Разказа на Рокси коя е била майка му и що за човек е бил баща му, с какво поразително безразличие се отнасяше към богатството си — как сам си пере дрехите, колко скромно е обзаведен апартамента му и какъв хаос цари навсякъде…
Знаеше, че връзката им нямаше да продължи дълго при тринайсет години разлика във възрастта и сама щеше да настоява за това заради него — той трябваше да има деца. Но засега това бе най-добрият възможен вариант и за двамата.
Рокси остана очарована от щастието й и се съгласи с всичко.
Би ли се съгласил и доктор Палм? Надяваше се, а и Пит скоро щеше дотолкова да се увери в сигурността на връзката им, че щеше да й признае, че се подлага на терапия. Бедното момче, как можеше да не е увредено при положение, че е виждало майка си само по телевизията.
Все пак имаше една минимална възможност наистина да е чул за едиповия комплекс от доктора в асансьора, някъде между фоайето и втория етаж. Вероятността беше едно на милион!
Седнала в кабинета си, загледана в небостъргачите със стени от стъкло, тя копнееше да му се обади, само и само да се увери, че там някъде, на Карнеги Хил, той наистина съществуваше.