А сега беше късно. Всичко отиваше по дяволите.
Наблюдаваше я — беше седнала на дивана, протегнала крака върху масичката за кафе, потънала в четенето на нов ръкопис, третиращ съвременните сексуални конфликти и горещо препоръчан от някакъв агент.
Дощя му се да й разкаже за Фил и Лесли, за Вайда, Марк, Фишърови, Хофманови, за всичко, което ставаше в сградата, не само за сексуалните конфликти. Колко права се беше оказала — не можеха да установят истински контакт при положение, че съществуват тайни, които не могат да се споделят. Дали наистина не можеха? Ох, Кей, какво да те правя?
Но щом Наоми, която не беше и наполовина умна колкото нея, се беше досетила, нямаше ли и тя рано или късно да разбере независимо от огромната му предпазливост? Нямаше ли някой ден да изпусне информация, чието притежание щеше да му е трудно да обясни? И какво, за Бога, щеше да стане тогава?
Кей се обърна и го погледна над очилата.
— Какво има?
— Нищо. — Усмихна се. — Просто те гледам. Плакнех си очите.
— Не чети, ако не ти е интересно. Няма да се обидя.
— Не, забавно е. — Вдигна отворената книга. — Сцените на яхтата са страхотни.
— Защо не слезеш долу? — Засмя се и кимна към вратата. — Поработи върху програмата. И аз имам нужда да поостана сама.
Той сложи знак между страниците на книгата.
— Ще я взема със себе си. — Надвеси се над нея, тя свали очилата, и я целуна. — Обичам те.
Целуна го и тя и лекичко го погали по бузата. Стана, обиколи дивана и тръгна към антрето.
— Лека нощ, Фелис, където и да си!
— Я почакай малко. — Остави ръкописа и стана. Той спря до вратата на хола. Отиде към него. Погледна го в очите. — Една от нашите редакторки, Уенди Уешлър, говорила съм ти за нея. — Той кимна. — Организира по случай Деня на благодарността вечеря за хора с трансплантации, които ще прекарат празника в болницата. Искаш ли да ме придружиш? Знам, че ти казвам твърде късно, но… колебаех се. Опасявах се…
Отбягна погледа й и пое дъх. Сложи книгата под мишница и я хвана за раменете.
— Много бих се радвал да дойда, Кей, и ти благодаря за поканата. Искрено. Но в Питсбърг имам едни братовчеди, на които обещах да отида. Отлагам гостуването си от година на година и сега просто не мога да се измъкна в последния момент.
— Разбирам.
— Всичко е наред. Трябваше да те предупредя.
Целунаха се и се прегърнаха. Погледна я.
— Искаш ли…
— Не, тръгвай. Имаме нужда от малко почивка. Ще поговорим утре.
Целунаха се.
Той отвори вратата и излезе.
Гледаше го как отваря вратата към стълбището и излиза на площадката. Помаха й през импрегнираното с метални нишки стъкло.
Затвори и заключи апартамента. Въздъхна. Клекна и взе Фелис. Вдигна я пред лицето си, погледна я в очите и рече:
— Братовчеди ли?
— Да не би да казах нещо излишно?
— Не.
— Или пък сбърках?
— Не. Причината е у мен. Честна дума. — Затвори очи.
Целуна го по устните и приглади с две ръце косата му.
— Неприятности с работата ли?
— Не. Да. Не!
— Не съм напълно невежа по компютрите, тъй че…
— Моля те, скъпа, тихо, дай да помълчим. Тихо. Раз-два — онемяхме.
Целуна устните и очите му. Затвори своите.
Той проникна в нея и усети хлад в душата си.
Одобри за печат една книга. Купи си костюм.
Беше престанал да се обажда. Този път реши да чака и да види кога ще се сети да я потърси.
Поспортува в клуба, представи се добре на съвещанието на редакторите. Отиде на гости. Прибра се и провери телефонния секретар. Нищо.
Направи два тиквеника под наблюдението на Фелис.
Сутринта в Деня на благодарността се обади на родителите си. Боб и Кас бяха там, чичо Тед — също, всички й се сториха в добро настроение, с изключение на бебето, чийто плач долиташе от малката стая. Разговорът беше приятен — без разправии и въпроси за мъже. Очакваха я с нетърпение за Коледа. И на нея й се дощя да ги види.
Пуйката се оказа суха, но гарнитурите бяха чудесни. Масата бе по-голяма от миналогодишната, виждаха се познати и нови физиономии. Представи си го в огромна къща в Питсбърг, седнал на студена вечеря, или (както тайничко се надяваше) сам пред компютъра с чиния недокосната готова храна. Да върви на майната си. Елегантният ортопед на Уенди се увърташе около нея, но бе решила да тури кръст на всичко старо, какаото и да е то. Тиквениците имаха шумен успех. Прибра се и провери телефонния секретар. Нищо.