Петък по изключение се случи мрачен ден с оловно небе и леки снежинки. Плати някои сметки, започна да чисти, смени чаршафите. Позяпа през телескопа — в езерото плуваха чайки, паркът гъмжеше от бегачи, две жени на средна възраст, облечени в сини анцузи, спореха — едната размахваше заплашително ръка, а другата й се заканваше с пръст. Жалко, че не можеше да чете думите по движението на устните им. Фелис, застанала на перваза, се отърка в коляното й.
Опита се да поработи — зачете една твърде претрупана биография на Дороти Паркър. Не стигна доникъде. Какво ли правеше той?
Сви се на дивана и се отдаде на телевизионни сериали — „Само един живот“, „Общинска болница“. Надяваше се, че актрисите (някои се оказаха доста сносни) намираха достатъчно време за децата си. Обади се Рокси — не й каза нищо, задоволи се с ролята на слушателка. Заяви, че всичко бе наред и няма нищо ново. Просто имаше много работа.
Изгледа „Сега“ и „Пътешественикът“. Фелис дремеше в скута й.
Изяде едно кисело мляко и се изкъпа.
В събота влезе във форма. Сложи телевизора в ъгъла, довърши чистенето, напазарува и се настани на бюрото. Три седмици откак започна всичко. Лъсна с палец златното сърце и се залови с книгата. Набра скорост и се задълбочи. Слава Богу, поне копието беше чисто.
Когато свърши поредната глава, телефонът иззвъня. Часовникът показваше четири часа и петдесет и четири минути. Гледаше го, без да вдига слушалката. Звънна повторно. Обади се.
— Ало?
— Здравей.
Свали си очилата.
— Здравей.
— Как прекара Деня на благодарността?
— Калорично. И приятно. А ти?
— Не ходих никъде. Излъгах те. Бях се уплашил, че нещата помежду ни стават прекалено сериозни. Сега съжалявам.
Завъртя се със стола.
— И аз.
— Обичам те, Кей.
— О, Пити — затвори очи и пое дъх, — и аз те обичам, миличък, толкова много…
— Господи, как ми липсваше. Трябва да обсъдим един въпрос, но не е за телефона. Това напомня ли ти нещо?
Усмихна се.
— Две водки с тоник на горния етаж.
— Не. Този път на долния. Имаш ли нещо против?
— Много неща. Сега ли?
— Когато можеш.
— След петнайсет минути.
— Няма да познаеш апартамента. Изчистих го в твоя чест.
Глава седма
Какъвто и да беше проблемът, нямаше да е непреодолим, щом се бе решил да го обсъжда. Вероятно проклетата разлика във възрастта.
Пусна си душ и се среса и гримира особено грижливо — искаше да изглежда млада (поне трийсет и пет годишна) и красива. Сложи белия панталон, ниски обувки и пуловер с цвят на праскова, окачи си златната верижка със сърцето. Вече излизаше, когато телефонът звънна и се обади Флорънс Лиъри Уинтроп, обзета от поредната си мания и горяща от нетърпение да сподели идеите см. Трябваха й цели пет минути да извоюва отсрочка до понеделник сутринта. Включи телефонния секретар и взе ключовете. Сложи прясна храна и вода на Фелис и й каза „довиждане“.
Асансьорите бяха на шестнайсетия и шестия етаж и отиваха надолу. Тръгна пеш. Заслиза по зигзагообразните стъпала между полуетажите. Номерираните площадки бяха осветени с флуоресцентни лампи. Стъпките й глухо отекваха в сивия бетонен кладенец. Надяваше се разговорът да е за разликата във възрастта, а не за някаква склероза, рак или нещо от сорта, при тази злощастна сграда…
Стигна тринайсетия етаж.
Вратата на апартамента му беше широко отворена. Той правеше нещо в кухнята, облечен в риза с басти и джинси. „Бийтълс“ пееха „Хей, Джуд“. Обърна се и я озари със сияйната си усмивка.
— Две водки с тоник. — Избърса ръце в окачената кърпа. — Но съжалявам, госпожице, първо трябва да докажете, че не сте малолетна…
Целуваха се до края на „Хей, Джуд“, по време на текста на водещия и през част от „Елинър Ригби“.
Влезе в хола, като разресваше с пръсти косата си. Щорите бяха спуснати. От хромираните тръби на тавана се спускаха светлинни лъчи. Покритата с бежов килим стая изглеждаше някак стерилна без купищата разхвърляни дрехи и всякакви боклуци. Все пак беше приятно — светлият кожен диван, разположен почти в центъра, беше обърнат към телевизора и видеоуредбата, бюрото с компютъра стоеше на дясната стена, масата и столовете бяха подредени до барчето — всичко бе издържано в бежово, бяло и хром, с изключение на жълтите и оранжевите възглавници и черния телевизор. На видеото проблясваха червени светлинки.