— Но тук е станало чудесно. Прав си, нямаше да позная хола.
— Изхвърлих към един тон боклук. — Приближи до дивана с чашите, в които ледът весело потракваше. — Внезапно открих, че имам и стъклени чаши.
Разгледа ниската библиотечка до бюрото — техническа литература. Имаше и „Червей в ябълката“.
Той посегна към радиото и „Бийтълс“ млъкнаха.
Усмихна му се и отиде при него.
Седнаха един до друг на мекия кожен диван, с хванати ръце и опрени колене. Чукнаха леко чашите си. Пийнаха, като се гледаха със засмени очи. Оставиха чашите.
Взе ръцете й в своите и се втренчи в нея с хипнотичен поглед.
— Първото нещо, което искам да ти кажа, е, че те обичам. — Наклони се и я целуна по устните. — Затова ти разкривам всичко това. Моля те, не го забравяй. Сигурен съм, че страшно ще се разсърдиш. Тъй че помни, казвам ти, защото те обичам. Веднъж ми спомена, че мога да говоря с теб за всичко. Разчитам на думите ти.
— Ако имаш жена и деца, ще те позлатя. Сериозно.
— Не, не. — Поклати глава. — Не… — Пое дъх и сведе очи. Тя го наблюдаваше. — Второто, което трябва да призная, е, че направо те засипвах с лъжи. — Вдигна глава и я погледна. — Всъщност лъжех непрекъснато.
— Например?
Пое дъх.
— Не съм програмист. Искам да кажа, по професия. Иначе мога да пиша програми — съставих игрите още като бях в гимназията, но не съм програмист на свободна практика и не работя за „Прайс Уотърхаус“ и „АББ“.
— И не си собственик на сградата.
— Не, сградата е моя. Това е една от истините, също и всичко за семейството и парите ми… Слушай, Кей — сините му очи светнаха и стисна ръцете й, — представи си, че сега заявя, че търгувам с наркотици, всъщност не е така, само си представи, че го признавам. Как би реагирала? Наистина. В случай че проблемите възникват оттам. — Тя го погледна внимателно. — Какво ще бъде мнението ти? Ако работата беше такава. Но честно.
— Бих казала: „Спри още сега. Това е отвратително, престъпно и неразумно. Благодари на Бога, не още не са те хванали.“
— А след като спра? Тогава?
— Какво тогава?
— Какво ще направиш?
Тя пое дъх.
— Ще се помъча да ти намеря сериозно занимание. Ще се постарая да разбера за себе си и да те накарам и ти да разбереш защо вършиш подобни рисковани щуротии. И ще ти помогна да скъсаш с всичко.
— А ще съобщиш ли в полицията?
— Не, разбира се. Не ставай глупав. Забрави ли, че и аз те обичам?
Той кимна. Наклони се и я целуна. Тя се дръпна и освободи ръцете си.
— Пит, миличък, моля те, започвай. Вече не знам какво, по дяволите, да очаквам.
— Сега ще видиш.
Взе дистанционното и включи телевизора и видеото.
— Роман в картини?
— Точно така.
Телевизионният екран светна — топка за голф се търкаляше по зелено игрище. Падна в отвора и се чуха ръкопляскалия. Екранът угасна, на видеото проблесна още една червена лампичка.
Тя взе чашата и рече:
— Бих искала да…
Появи се черно-бяло изображение на хол, гледан отгоре. Виждаше се мъж, който снове из него и събира шумолящи книжа и тракащи чинии.
Остави чашата. Загледа се.
Беше той.
В същата стая. Събираше празни чаши от поставките. Вдигна лице и й се усмихна. „Здрасти, Кей.“ Изпрати целувка.
Обърна се към него, сините му очи я пронизваха.
— Здрасти, Кей. — Изпрати целувка.
Вдигна глава към полилея „Ар Деко“. Погледна го.
— Не разбирам.
— Между етажите има камера. — Насочи дистанционното встрани. Телевизорът се изключи. — В инсталацията на полилеите е вмъкнато стъклено влакно.
Тя се изви към него.
— Но защо? Да не работиш в ЦРУ? Или във ФБР?
— Не, макар че те използват тъкмо такива средства. Японска камера „Такаи“, най-добрата в света. Бивш полковник от ЦРУ ми помогна да инсталирам системата и осигури всичко необходимо.
— Каква система?
— Това е цяла система, Кей. Всички полилеи са свързани с камерата. Твоят също. — Не сваляше очи от него. — Наблюдавам те от деня, в който се нанесе. И те подслушвам, включително, когато говориш по телефона. Чувам и двете страни. Затова съм толкова „интуитивен“ и „далновиден“. Предупредих те, че ще се разсърдиш. Нахлух в интимния ти живот, сякаш съм те изнасилил. Но ако не бях го сторил, какво щеше да стане? Щяхме ли да изживеем толкова прекрасни мигове? И не съм ли аз човекът, който те познава най-добре? Дори да съм откраднал част от информацията. — Продължаваше да го гледа, без да мига. — Бях решил да оставя връзката ни да затихне, но не мога. Твърде важна е за мен. Прекалено много те обичам. А тези непрекъснати лъжи развалят всичко. Искам да споделям с теб. — Сви рамене и се усмихна. — Тъй че сега съм в твои ръце, защото можеш да информираш властите и да ме вкараш в дълбоки води.